Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
13.02.2021
(по граждански календар)
31.01.2021
(по църковен календар)
13 ФЕВРУАРИ / 31 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. БЕЗСРЕБЪРНИЦИ КИР И ИОАН
Тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5
Чудеса́ святы́х твои́х му́ченик,/ сте́ну необори́му нам дарова́вый, Христе́ Бо́же,/ тех моли́твами сове́ты язы́ков разори́,/ Це́рковь Святу́ю укрепи́,// я́ко еди́н Благ и Человеколю́бец.
Ин тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5
Тро́ичная благода́ть все́льшися в честна́я сердца́ ва́ша,/ преблаже́ннии Ки́ре и Иоа́нне,/ на ду́хи нечи́стыя стра́шни прогони́телие яви́стеся./ И не то́чию явле́нным, но та́йным неду́гом вра́чеве бы́сте,/ тем же, дерзнове́ние иму́ще к Человеколю́бцу Бо́гу,// непреста́нною моли́твою душе́вныя на́ша стра́сти исцели́те.
Ин тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5
Святи́и сла́внии Ки́ре и Иоа́нне,/ бессре́бреницы, му́ченицы и чудотво́рцы,/ милосе́рдием свои́м, я́ко стено́ю необори́мою, нас огради́те от всех бед/ и от враго́в ви́димых и неви́димых сохрани́те// непреста́нною ва́шею моли́твою ко Го́споду.
Ин тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5
Прему́дрии вселе́нней вра́чеве,/ Ки́ре и Иоа́нне,/ от Бо́га прия́сте власть цели́ти неду́ги душе́вныя,/ вку́пе же и теле́сныя,/ и ны́не моли́теся/ сохрани́ти град и лю́ди от одержа́щих зол// и спасти́ моли́твами ва́шими ду́ши на́ша.
Кондак бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 3
От Боже́ственныя благода́ти дар чуде́с прие́мше, святи́и,/ чудоде́йствуете, непреста́нно,/ вся на́ша стра́сти рукоде́йством секу́ще неви́димым,/ Ки́ре Богому́дре со Иоа́нном сла́вным:// вы бо боже́ственнии вра́чеве есте́.
Ин кондак бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 6
Вели́кое врачевство́ вселе́нней,/ супряже́ние Христо́во возлю́бленное,/ свети́льники сия́ющия, зарю́ исцеле́ний,/ воспое́м, ве́рнии, велегла́сно,/ внутрь це́ркве им вопию́ще:/ Ки́ре и Иоа́нне,/ пода́тели чудесе́м, вра́чеве неду́жным,// освяща́ете вся стра́ны.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЯНУАРИ
Разсъждение
Макар светите отци да са възхвалявали монашеството като ангелски чин; макар че много от най-великите светци, прекарали живота си и достигнали съвършенство в глухата и необитаема пустиня, все пак Църквата не препоръчва монашеството на всички вярващи. „Не всички в пустинята са се спасили, нито в света всички са погинали.“ – казал един светец. Един гражданин, който нямал склонност към монашество, поискал да отиде в манастир, но св. Нифонт му казал: „Чедо, мястото нито спасява, нито погубва човека, делата му го спасяват, или погубват. Няма полза нито от светото място, нито от светия чин онзи, който не изпълнява Господните заповеди. Саул живял посред царски разкош и погинал; Давид, в също такъв разкош, спечелил венец. Лот живеел между беззаконните содомити и се спасил; Иуда е бил между апостолите и отишъл в пъкъла. Който казва, че е невъзможно да се спаси [човек] с жена и деца, той се мами. Авраам имал жена и деца и 318 роби и робини, много злато и сребро. И все пак е наречен приятел Божий. О, колко служители на Църквата и любители на пустинята са се спасили! Ами колко велможи и войници! Ами колко занаятчии и земеделци! Бъди благочестив и ще се спасиш!
БЕСЕДА против половинчатостта и [необходимостта] за изпълнение на целия закон
Това трябваше да правите и онова да не оставяте (Лк. 11: 42).
Тук се подразбират законът и милостта. В душите на фарисеите и сектантите не се вместват и двете, т.е. те не могат да изпълняват предписанията на закона и да проявяват милост, но, препирайки се кое е по-важно от двете, едното пропускат, а другото изпълняват. Формално [погледнато], фарисеите строго изпълнявали предписанията на закона, но съвсем били оставили милостта и човеколюбието. Сектантите пък се самозаблуждават[1], че уж държат Божията правда, но съвсем са отхвърлили предписанията на Църковните закони. Православието се явява пълнота на вярата. То заповядва да се прави и едното, и другото. То е внимателно към външните предписания на вярата като човек, който върви между глинени съдове и внимава да не ги строши. Но То е още по-внимателно към правдата и Божията милост като човек, който ходи между глинени съдове, цени ги и ги пази не заради глината, от която са направени, а заради скъпоценното съдържание, което е в тях. Празните грънци са безполезни, както и празните законнически формалности на фарисеите. Питието, изсипано на вятъра, ако не се налее в определените за него съдове, се разсипва и губи. Тъй че в Православието няма едностранчивост, както нямало и в Господ Иисус. Господ казал на Иоан Кръстителя, дишащ Божията правда и милост, че трябва да изпълнят закона; а на фарисеите, с техните празни от към правда и милост параграфи, казва: Милост искам, а не жертва! Очевидно, по-важно е това, което трябва да се прави, от онова, което не трябва да се оставя. Но ни най-малко не означава, че онова, което е по-маловажно, е непотребно. В човешкия организъм има по-важни и по-неважни органи, но всички те заедно съставят човешкото тяло.
О, Господи всеобхватни, не допускай да бъдем едностранчиви, но ни помогни да изпълним Твоята воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – ласкаят (бел. прев.).