12 НОЕМВРИ / 30 ОКТОМВРИ ( СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОЗЕРЯНСКА“

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК БОРИС, МИТРОПОЛИТ НЕВРОКОПСКИ

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЗИНОВИЙ И СЕСТРА МУ ЗИНОВИЯ

СВ. КРАЛ СТЕФАН МИЛУТИН

СВ. АНАСТАСИЯ СОЛУНСКА

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АГАТАНГЕЛ (ПРЕОБРАЖЕНСКИ)

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Озерянской», глас 3

Твоего́ предста́тельства увере́ние/ и милосе́рдия Твоего́ явле́ние/ ико́на Озеря́нская нам, Влады́чице, показа́ся;/ пред не́юже ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем/ и ве́рою Тебе́ вопие́м:/ воззри́, Милосе́рдая, на лю́ди Твоя́,/ вся ско́рби на́ша и печа́ли утоли́,/ утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́// и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Озерянской», глас 5

Не отри́ни, о, Милосе́рдая Ма́ти,/ слез и воздыха́ний на́ших,/ но проше́ния на́ша ми́лостивно прии́мши,/ пред ико́ною Твое́ю моля́щихся люде́й ве́ру укрепи́,/ умиле́нием сердца́ их испо́лни и крест земна́го жития́ носи́ти им помози́;/ ели́ка бо хо́щеши, мо́жеши.

ТРОПАР НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК БОРИС, МИТРОПОЛИТ НЕВРОКОПСКИ

КОНДАК НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК БОРИС, МИТРОПОЛИТ НЕВРОКОПСКИ

Тропарь священномученику Зиновию Егейскому и сестре его, мученице Зиновии, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости,/ тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Зиновию Егейскому и сестре его, мученице Зиновии , глас 8

И́стины свиде́тели и благоче́стия пропове́дники,/ дво́ицу досто́йно почти́м в Богодухнове́нных пе́снех,/ Зино́вия вку́пе с му́дрою Зинови́ею,/ ку́пно жи́вшия и отше́дшия// и муче́нием прии́мшия вене́ц нетле́нный.

Тропарь праведному Стефану Милютину, королю Сербскому, глас 3

Ты на земли́ вседу́шно Христа́ возлюби́в/ и Того́ за́поведи соблюда́я,/ я́ко река́, благоутро́бием изсо́хших нището́ю бога́тно напои́л еси́/ и лю́ди своя́ снабде́л еси́,/ и ра́ка моще́й твои́х благоуха́ния цельбы́ всем подае́т,/ сего́ ра́ди, свя́те, мо́лим тя,// изпроси́ душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак праведному Стефану Милютину, королю Сербскому, глас 4

Яви́лся еси́ от ко́рене блага́го/ о́трасль пресла́вная оте́честву своему́ и прароди́телем свои́м,/ новообра́зен подо́бник быва́еши// и лю́дем свои́м явля́ешися у́тварь прекра́сная.

Тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

По вся́ дни́ умерщвля́ем бы́л еси́ Бо́га ра́ди,/ святи́телю и испове́дниче Христо́в Агафа́нгеле,/ во вре́мя безбо́жных гоне́ний лю́тых/ попече́ние о Це́ркви Ру́сской от Патриа́рха Ти́хона прия́в,/ кова́рные ко́зни слу́г диа́вола разори́л еси́/ и кора́бль церко́вный му́дре упра́вил еси́/ си́лою возлюби́вшаго тя́ Го́спода,// Его́ же моли́ дарова́ти на́м ми́р и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

От младе́нческих ле́т Бо́гом избра́нный,/ на служе́ние Святе́й Це́ркви при́зван бы́л еси́,/ о́вцы слове́сныя ста́да Христо́ва до́бре упа́сл еси́,/ за ве́ру Правосла́вную гоне́ние претерпе́л еси́./ Испове́дниче святи́телю Агафа́нгеле,/ моли́ о на́с Бо́га, до конца́ в ве́ре и́стинней пребыва́ти,// па́стырю на́ш до́брый.

Ин тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 4

Земли́ Яросла́вския небе́сный покрови́телю,/ Це́ркве Ру́сския красото́ и сла́во,/ святи́телю Агафа́нгеле богому́дре,/ Правосла́вныя ве́ры учи́телю,/ святы́х ея́ догма́тов храни́телю,/ о па́стве росси́йстей усе́рдный попечи́телю./ Предста́ни в по́мощь на́м, пра́зднующим святу́ю па́мять твою́,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га// Це́рковь Христо́ву в ми́ре соблюсти́ и спасти́ души́ на́ша.

Кондак священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

Сто́лпе непоколеби́мый ве́ры Правосла́вныя,/ святи́телю Агафа́нгеле богому́дре,/ у́зы темни́чныя, тесноты́ и ско́рби претерпе́вый,/ от искуше́ний тя́жких па́ству охрани́л еси́,/ ми́р церко́вный соблю́л еси́.// И ны́не защити́ Це́рковь Ру́сскую от нападе́ний вра́жиих.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 30 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Големият син на Православната Църква, крал Милутин, спасил Балканите от унията. В момента, когато византийския цар загърбил съвестта си[1], този доблестен и богоносен славянски крал, застанал твърдо и с Божията помощ спасил Православието не само в своята земя, а и по всички балкански земи. Който отблизо изследва живота на свети крал Милутин, ще разбере защо Бог му е давал успех след успех през целия му живот и във всичките му дела. Когато Милутин се възкачил на престола, веднага обещал на Бога да построи толкова църкви, колкото години царува. 42 години царувал, 42 църкви построил. При някои църкви, като в Солун и Цариград, построил и болници за бедните хора, където бедняците да получават всичко безплатно. Освен това, той особено обичал да раздава от своето огромно богатство на сираците. Често пъти този силен и богат крал нощно време се преобличал като бедняк и с двама-трима свои слуги ходел сред народа, разпитвал за неволите на хората и щедро помагал на бедните човеци. Сред голямото си богатство той живеел съвсем скромно и патриархално, макар и да не показвал това пред чужденците. На скромен живот бил научен още в дома на баща си – крал Урош. Разказва се, че цар Михаил Палеолог пратил дъщеря си Ана заедно с една делегация в двореца на крал Урош, предлагайки своята дъщеря [за съпруга] на Милутин, та така да спечели сръбския крал за унията с Рим. А крал Урош, виждайки безумния разкош на византийската принцеса и нейните патриции, казал: „Какво е това и защо е? Ние не сме свикнали на такъв живот“. И с ръка посочил една сръбска принцеса с хурка в ръце. „Ето – казал – в какво облекло взимаме своите снахи!“.

БЕСЕДА за копнежа по Бога – единственият копнеж на праведника

 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам (Пс. 72: 25).
 

И на небето, и на земята върховното благо за пробудения човек е едно. Това благо е Бог. Безброй блага има на небето, но най-голямото благо е Небесният Цар. Безброй блага има на земята, но Творецът на тези блага е несравнимо над тях. Затова душата на пробудения човек пита [и констатира]: Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам[2]. Потребна ли му е река на онзи, който е доведен да пие от извора? И озърта ли се за овчарска вечеря оня, който е седнал на царската трапеза? Бог сам по себе е достатъчен да утоли целия глад и жажда на човека. Божии са небесата, Божия е и земята. Господарят на всички богатства е най-голямото благо; Творецът на всички наслади е най-голямата наслада; Носителят на най-голямата мъдрост е най-голямата мъдрост; Изворът на всички сили и милости е най-голямата сила и милост; Създателят на всички небесни и земни красоти е най-голямата красота. Никакво богатство не може на ум човеко да дойде, или да му се присъни, [богатство] каквото има в Бога, и то в най-голяма мяра. Затова, братя мои, да искаме Бога, за да придобием всичко; да търсим Бога, за да намерим всичко; да богатеем в Бога, та да сме богати във всичко.

Господи Боже наш, приближи се към нас, когато душата ни те иска. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – съвестта отслабнала (бел. прев.).

[2] В сръбския и българския библейски превод на това изречение има известно разночетене (бел. прев.).