12 ЮНИ / 29 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАСПЕРОВСКА“ И „КАЗАНСКА – ДУНИЛОВСКА“

СВ. АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Тропарь первоверховным апостолам Петру и Павлу, глас 4

Апо́столов первопресто́льницы,/ и вселе́нныя учи́телие,/ Влады́ку всех моли́те/ мир вселе́нней дарова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак первоверховным апостолам Петру и Павлу, глас 2

Тве́рдыя и боговеща́нныя пропове́датели,/ верх апо́столов Твои́х, Го́споди,/ прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х Твои́х и поко́й:/ боле́зни бо о́нех и смерть прия́л еси́ па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́не, све́дый серде́чная.

Величание первоверховным апостолам Петру и Павлу

Велича́ем вас,/ апо́столи Христо́вы Пе́тре и Па́вле,/ весь мир уче́ньми свои́ми просвети́вшия// и вся концы́ ко Христу́ приве́дшия.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЮНИ

Разсъждение

Симон Петър и Симон Влъхва. Неприятелите на християнството често обичат да привеждат примери за големи чудотворци между езичниците, та с това да примамват лековерните, да унизят християнската вяра, а езичеството, чародейството, гадателството, сатанизма и всякакво шарлатанство – да възвишат. Няма съмнение, че и сатаната, чрез своите слуги, се опитва да прави чудеса, но всички тези чудеса на неговите слуги не произтичат от човеколюбие, съжаление, милосърдие и от вяра в Бога, а от гордост, себичност, суета и човекоомраза. Християнинът трябва да се поучи от апостолската история да различава Божествените чудеса от сатанинските измами и фантазии. Нека само да си спомни за апостол Петър и Симон Влъхва. Нека сравни Петровите чудеса с привидните Симонови чудеса. Апостолът превръщал каменните човешки сърца в благородни сърца, лекувал болни, възкресявал мъртъвци и всичко това с молитва и вяра в живия Бог; Симон Влъхва пък удивлявал хората с дяволски привидения. Апостол Петър бил приятел Христов, а Симон Влъхва – протеже на развратния цар Нерон, който свършил със самоубийство. Чудесата на езическите факири спадат към категорията на привиденията и измамите на Симон Влъхва. Както нагретият пясък отдалече прилича на вода, тъй и факирските „чудеса“ приличат на животворящите християнски чудеса.

БЕСЕДА за страха Божий

Със страх прекарвайте времето на вашето странстване (I Петр. 1: 17).

Това са думи на великия апостол Петър, думи, които имат двойно потвърждение от небесно вдъхновение и собствен опит. По небесно вдъхновение простият рибар Петър станал учител на народа, стълб на вярата и силен чудотворец. От собствен опит той разбрал, че цялата негова мъдрост и сила са от Бога и затова трябва да има в себе си страх Божий. Никакъв друг страх, а само страх Божий. Безумният се плаши само тогава, когато блесне мълния и удари гръм, а мъдрият се бои от Бога всеки ден и всеки час. Творецът на мълнията и гръмотевицата е по-страшен и от двете, а Той не се появява пред тебе от време на време като мълния и гръмотевица, а непрестанно е пред тебе и не се отдалечава от тебе. Затова не е достатъчно само от време на време да имаш страх Божий, а трябва и да дишаш със страх Божий. Страхът Божий е озон в задушната атмосфера на нашите души. Този озон доставя чистота и лекота, благоуханен аромат и здраве. Докато не бил утвърден в страх Божий, Петър бил само Петър, а не апостол, герой, учител на народа и чудотворец. О, братя мои, да не се веселим преди жътвата. Този наш живот не е жътва, а сеитба, труд, пот и страх. Земеделецът живее в страх, докато не събере плодовете от нивата. Да оставим и ние веселбата за деня на жътвата, а сега е време за труд и страх. „Дали ще бъда спасен?“ Този въпрос трябва да измъчва всекиго от нас, както земеделецът се мъчи от въпроса: „Дали ще пожъна плод от моя труд на нивата?“. Всеки ден земеделецът се труди и страхува. Да се трудим и боим и ние през цялото време на живота си на земята.

                О, Господи, страшни и силни, утвърди ни в Твоя страх. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски