12 ЮНИ / 30 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИСАКИЙ ДАЛМАТСКИ

Тропарь преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак преподобному Исаакию Далматскому, глас 8

Я́ко уго́дник Бо́жий ве́рный,/ по Христо́ве Це́ркви ре́вностию разже́гся,/ бразды́ Ва́лентовы удержа́в,/ проро́чески тому́ о затворе́нии Це́ркве па́губную смерть предре́кл еси́, преподо́бне.// Те́мже при́сно моли́ о нас, чту́щих тя, Исаа́кие преподо́бне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 МАЙ

Разсъждение

Словото Божие е храна за душата. Словото Божие е и сила, и светлина за душата. Който чете словото Божие, той дава на своята душа храна, сила и светлина. Който може, той трябва да чете словото Божие в Свещеното Писание, а който не може, той трябва да слуша онзи, който чете. Всички светии са изтъквали ползата от четенето на Свещеното Писание. Св. Серафим Саровски казва: „Душата трябва да се храни[1] със словото Божие, защото словото Божие, както казва Григорий Богослов, е ангелски хляб, с който душата, гладна за Бога, се храни. Но повече от всичко трябва да се четат Новият Завет и Псалтирът. От тях идва просвещение на разума… Твърде полезно е да се чете словото Божие в усамотение и прочитането на цялата Библия с разбиране. За един такъв труд, покрай другите дела, Господ дава на човека Своята милост и го дарява с разбиране. Когато човек доставя на душата си Божието слово, тогава той се изпълва с разбиране кое е добро и кое е лошо.“

БЕСЕДА за тайната на ръкополагането

А те, като се помолиха, възложиха ръце на тях (Деян. 6: 6).

Възлагайки своите ръце на избрани вярващи, апостолите са ги посвещавали за епископи, свещеници и дякони. От това е видно, че християнската вяра не е само учение, а и сила. Не е достатъчно само да се знае, а да има и сила. И не е достатъчно само да бъдеш избран от хората, а трябва и от Бога да бъдеш утвърден. Ако не беше необходима сила за свещеническото звание, не би било необходимо ръкополагането, а само учението с думи и слушане[2]. Ръкополагането пък означава предаване на права и даване сила на избрания. А силата е от Божията благодат, която утвърждава човека, освещава го и го просвещава. Всъщност, Божията благодат е тази, която учи, води и пасе, и тайнствено укрепява Христовото стадо. Свещеникът е съсъд на страшната и всеобхващаща благодатна сила. Блазе на онзи свещеник, който разбира на каква скъпоценност той е станал съкровищница! Блазе му, ако страхът Божий не го напусне до последния му дъх! На земята няма нито по-голяма чест, нито по-голяма отговорност и служба от свещеническата. С полагането на ръце от страна на епископа, свещеникът е влязъл във връзка с небесния вечен Извор на благодатта и с апостолската власт. С това той е станал приятел в благодатта и съслужител на всички православни свещеници от апостолски времена, та до днес: с великите иерарси, с безбройните светии, изповедници, чудотворци, подвижници и мъченици. Него го благоукрасява тяхното достойнство, но го задължават техните заслуги, техният пример и техните изобличения.                                                                                                                          

О, братя, велика и превелика е службата на пастира над словесното Христово стадо. Той е длъжен да се моли на Бога за всички, но и всички вярващи са длъжни да се молят на Бога за него.

О, Господи, върховни Архииерею, подкрепяй с благодатта на Твоя Свят Дух православните свещеници в силата, в мъдростта, в чистотата, в ревността, в кротостта и във всяка апостолска добродетел. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски