12 МАЙ / 29 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. 9 МЪЧЕНИЦИ КИЗИЧЕСКИ

СВ. МЕМНОН

СВ. ВАСИЛИЙ ОСТРОЖКИ

Тропарь девяти мученикам Кизическим, глас 8

Святи́и девяточи́сленнии му́ченицы,/ от разли́чных градо́в во еди́н лик совокупи́вшеся ма́нием Боже́ственным,/ му́жественно за Христа́ пострада́сте,/ неви́димаго врага́ победи́сте,/ злове́рныя кня́зи и мучи́тели посрами́сте ва́шим терпе́нием,/ огне́м же любве́ Бо́жия разжиза́еми,/ веще́ственно вас огнь му́чащий в хлад преложи́сте,/ те́мже даде́ся вам от Христа́ Бо́га благода́ть/ тряса́вичную исцеля́ти боле́знь,/ от нея́же и многови́дных страсте́й,// ми́лостивно спаса́йте и нас предста́тельством ва́шим, мо́лимся.

Кондак девяти мученикам Кизическим, глас 2

Тве́рдый и всесве́тлый лик му́ченик девяти́,/ Трисо́лнечнаго Божества́ испове́дницы,/ на суди́щи Тому́ нача́льно взыва́ху:/ кровь и ду́ши на́ша с телесы́,/ я́ко непоро́чную же́ртву, прино́сим Тебе́, Влады́ко,// в ли́цех Небе́сных Твои́х сопричти́, я́ко Бог Ми́лостивый.

Тропарь святителю Василию Острожскому, Захолмскому, глас 4

От ю́ности твоея́ всего́ себе́ Го́сподеви отда́л еси́,/ пребыва́я в моли́твах, труде́х и посте́х, о́тче Богоно́сне,/ о́браз был еси́ доброде́тели своему́ ста́ду;/ сего́ ра́ди ви́дя Бог твое́ благо́е произволе́ние,/ поставля́ет тя Свое́й Це́ркви па́стыря и до́бляго архиере́я/ и по преставле́нии твое́м соблюде́ свято́е те́ло твое́ неруши́мо, святи́телю Васи́лие./ Те́мже, я́ко име́я дерзнове́ние,/ моли́ся Христу́ Бо́гу// спасти́ся душа́м на́ши.

Кондак святителю Василию Острожскому, Захолмскому, глас 8

Я́ко от младе́нства себе́ порабо́тив Го́сподеви, посто́м и бде́нием свое́ те́ло удруча́я, му́дре, сосу́д че́стен Ду́ху Пресвято́му яви́лся еси́, сего́ ра́ди поставля́ет тя́ па́стырем Своея́ Це́ркви, ю́же до́бре па́сл еси́. Те́мже ко Го́споду отхо́диши, Его́же возлюби́л еси́. Мо́лимся ти́, помяни́ и на́с, ве́рою чту́щих святу́ю па́мять твою́, да вси́ зове́м ти́: ра́дуйся, всече́стне о́тче Васи́лие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АПРИЛ

Разсъждение

Нищо не може да се скрие от всезнаещия Бог. Всеки миг Нему е известно какво става в света, както във външния свят, така и във вътрешния – духовния. Нито едно намерение, нито едно желание, нито един свой помисъл човек не може да скрие от Бога. Как да се скрие от Бога онова, което не може да се скрие от хората, от светите люде! Цар Иван Грозни един ден отишъл да се моли Богу. В храма на молитва бил и иродиевият Василий Блажени. Царят с тяло наистина бил в храма, ала с ума си на Врабчи хълм, недалеч от Москва, на който бил започнал строителството на дворец. През цялото време на богослужението царят мислел как да продължи и довърши своя дворец на онзи хълм. След службата царят видял Василий и го попитал къде е бил. „В църквата.“ – отговорил Василий, и веднага пък той попитал царя: „ А ти къде беше, царю?“. „И аз бях в църквата.“ – отговорил царят. На това прозорливият светец казал: „Не казваш истината, Иванушка, аз видях как с мислите си обикаляш по Врабчи хълм и строиш дворец“.

БЕСЕДА за несравнимата Христова любов

И да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание (Ефес. 3: 19).

Христовата любов, която превъзхожда всеки ум.[1] Не ума Божий, а човешкия ум, помрачен и повреден от греха. Защото Божият ум е равен на Божията любов, и нито едното не превъзхожда другото. Но човешкият ум, отделен от Бога, не разбира Божията любов, показaна чрез Господ Иисус Христос. Бог разбира хората, ала хората не разбират Бога. Бог се постарал да вразуми хората чрез природата и чрез Стария Завет, чрез закона и пророците, но хората не искали да се вразумят. Тогава Бог се постарал с любовта да завладее човешките души и с любовта да ги доближи до Себе Си. Затова е и въплъщението на Сина Божий, Неговото принасяне в жертва и Неговите страдания до смърт. Такава е неизказаната Божия любов над думите и разума, много е завладяла и обърнала към Бога, т.е. вразумила, дала им нов ум, чист и светъл; но и много е смутила, защото не се вмествала[2] в техния помрачен и повреден ум. Да узнаете, казва апостолът. Как щем, братя, да познаем онова, което е над познанието и ума? По никакъв друг начин, освен с променен ум, пробуден и избистрен ум, просветен и възвисен ум, очистен и обожен ум, с една дума – като придобием нов разум, който ще е способен да разбере Христовата любов, превишаваща сегашния греховен човешки ум.                                                                                                                                                                                     О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание Божие! Който дори и малко да се доближи, той ще почувства, че Ти едновременно си бездна на Божията Любов!

О, възнесъл се на небето Господи, просвети с Твоя ум нашия ум, та по-лесно да усвоим Твоята непостижима любов към хората и да заплачем, да заплачем за нашето кораво сърце, за помрачения ни и повреден ум, да заплачем и от радост поради Твоята любов към нас, помрачените и повредените. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст (бел. прев.).

[2] В ориг. – съгласувала (бел. прев.).