12 ФЕВРУАРИ / 30 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ

СВ. ИПОЛИТ, ПАПА РИМСКИ

СВ. ПЕТЪР, ЦАР БЪЛГАРСКИ

СВ. ДИМИТРИЙ СЛИВЕНСКИ

Тропарь святителям Василию Великому, Григорию Богослову и Иоанну Златоусту, глас 4

Я́ко апо́столов единонpа́внии/ и вселе́нныя учи́телие,/ Влады́ку всех моли́те/ миp вселе́нней даpова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак святителям Василию Великому, Григорию Богослову и Иоанну Златоусту, глас 2

Свяще́нныя и Боговеща́нныя пропове́дники,/ верх учи́телей, Го́споди, прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х твои́х и упокое́ние:/ труды́ бо о́нех и смерть прия́л еси́ па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́не прославля́яй святы́я Твоя́.

Тропар на св. цар Петър

Събрали се днес, преподобни царю, радостно славим твоята светла памет, като очакваме чрез тебе милост от Бога и прошка за нашите грехове. Затова, моли Христа Бога, Петре свети, за твоя народ.

Тропар на св. Димитрий Сливенски

Твоят мъченик, Господи, Димитър в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог; укрепен с Твоята сила, победи мъчителите и потъпка безсилната дързост на демоните. По неговите молитви спаси нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ

Разсъждение

Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина. Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но той отказал да се види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1] да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3]. Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.

БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца, за да станат синове Божии

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).

Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи, а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.

О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе, вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Порфира ж.  – остар. и книж. Багреница (бел. ред.).

[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел. прев.).

[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са стигали (бел. прев.).