11 ДЕКЕМВРИ / 28 НОЕМВРИ ( СТАР СТИЛ)

СВ. СТЕФАН НОВИ

СВ. ИРИНАРХ

СВ 15 МЪЧЕНИЦИ ТИВЕРИОПОЛСКИ

СВ. ХРИСТО

Тропарь преподобномученику Стефану Новому, глас 4

По́стнически предподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния/ всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне,/ па́ки же ко страда́льчеству му́жески вооружи́лся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры,/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Стефа́не приснопа́мятне.

Ин тропарь преподобномученику Стефану Новому, глас 3

Я́ко предпросия́вый, Стефа́не, житие́м по́стническим,/ и в ми́ре облиста́л еси́ тече́нием страда́льчества,/ разгна́л еси́ мра́чную пре́лесть ерети́чествующих,/ показа́вый и́стинную сла́ву правосла́вных,/ сего́ ра́ди просла́вился// я́ко Боже́ственный свиде́тель И́стины Христо́вы.

Кондак преподобномученику Стефану Новому, глас 8

Тро́ицы рачи́теля и Боже́ственнаго Стефа́на/ восхва́лим ве́рно пе́сньми, празднолю́бцы, от се́рдца,/ я́ко почествова́вша начерта́ние кра́сное Влады́ки и Ма́тере Его́,/ и согла́сно ны́не от любве́ возопии́м ему́, ра́дующеся:// ра́дуйся, о́тче присносла́вне.

Ин кондак преподобномученику Стефану Новому, глас 3

Из непло́дна, преподо́бне, ко́рене/ возрасте́ ветвь/ первострада́льцу тезоимени́те,/ мона́хов наста́вник вели́к, о́тче, яви́лся еси́/ и, я́рости не убоя́вся царя́,/ не хотя́ща Христо́в че́ствовати о́браз,/ сего́ ра́ди сконча́вся,// му́ченический вене́ц прия́л еси́, Стефа́не.

Величание преподобномученику Стефану Новому

Ублажа́ем тя,/ преподобному́чениче Стефа́не,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ наста́вниче мона́хов// и собесе́дниче а́нгелов.

Тропар на свещеномъчениците

За град Тивериопол е велика похвала и сила, че има светители, свещеници и левити, които изобличиха лъжливостта на идолите и победиха нечестивите. Те, петнадесетте свещеномъченици, прогонват пълчищата на демоните и даряват здраве на верните.

Друг тропар

С пост плътта умъртвихте, словото на благочестието проповядвахте, земното презряхте, мъдри петнадесет страдалци, доблестно застанахте срещу мъчителите, увенчахте се с мъченически венци и давате на пристъпващите към вас изцерение.

Кондак

Петнадесетте Христови страдалци, верни защитници на Тивериопол, днес блестят като светли звезди: Тимотей и Теодор – славни йерарси, Евсевий, Комасий и божественият Сократ с още десет сподвижници с лъчите на чудеса на всички сияят.

сияят.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Четейки примери за твърдостта във вярата и великодушието на Божиите свети, и ние се утвърждаваме във вярата и ставаме великодушни. Когато слугите на Копроним принуждавали Стефан да се откаже от иконопочитането, та с това да угодят на царя иконоборец, Стефан протегнал ръка, свил шепа и казал: „Една капка[1] кръв да имам в себе си, и нея бих пролял за Христовата икона“. Цар Маврикий имал шест сина, от които шестия, най-малкия, бил още кърмаче. За този най-малък си син, царят държал в двореца кърмачка, която го кърмила. Но тежка съдба постигнала цар Маврикий. Фока го свалил от престола и го осъдил на смърт заедно със всичките шест негови синове. Пред очите на Маврикий неговите синове били убивани един подир друг. Когато кърмачката трябвало да даде шестия царски син за да бъде погубен, тя великодушно се съжалила за съдбата на нещастния цар и неговите деца, и на мига решила да запази живота поне на този един царски син. Затова като поискали кърмачето, тя дала своя син, и той бил посечен. Накрая бил посечен и цар Маврикий. Най-малкия син на цар Маврикий пораснал, смятайки кърмачката за своя майка. Когато кърмачката му открила цялата тайна, той станал твърде сериозен, решително оставил света и заминал за Синайската планина, където се замонашил и посветил на Бога, та с тази своя постъпка да освети онзи невинен младенец, който бил предаден на смърт заради него.

БЕСЕДА за това как трябва да растат вярващите

С истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос (Ефес. 4,15)

Ето, братя, всичко което се иска от нас през време на това земно странстване; да се държим в истината и да живеем в любов. Истината е открита в Христа Господа и в Господ Христос е даден пример на любов. Нито може да се дойде до истината без Христа, нито може да се намери пример на истинска любов без Него. Виждайки този единствен истински път към светлината и спасението, между многото лъжливи пътища апостолът предварително предупреждава: „Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение“ ( Ефес.4, 14 ). Истината може да я открие само Бог, истинската любов може да я покаже само Бог. Един човек може да знае повече от друг човек, но истината може да я открие само Бог. Мислите на човека дохождат като вятър, и призраците му се струват за реалност. Измамен от своите мисли, един човек мами друг човек; човек заблуден от призраците, заблуждава друг човек. А истината е от Бога и в Бога. Христос, братя, е цялата наша истина и цялата наша любов. Като мислим за Христос, ние мислим за Истината; като постъпваме според Христа, ние вършим добро; като обичаме Христа, ние обичаме Любовта. Ние живеем чрез Христа, чрез Христа растем, чрез Христа ставаме безсмъртни и се прославяме. Той е Нашия Глава – не само Вожд на едно общество, а истински Глава на едно живо Тяло, чиито членове сме и ние. Като се държим в Истината и Любовта, ние се удостояваме вечно да пребъдваме в Тялото Христово.

О, Христе Господи, премила наша Любов, ела в нас и ни приеми в Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – шепа