11 ЮНИ / 29 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ХОДАТАЙКА НА ГРЕШНИЦИТЕ“, и „НЕЗАСПИВАЩО ОКО“

СВ. ОТЦИ НА I-я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

ВСЕЛЕНСКА ЗАДУШНИЦА

СВ. ТЕОДОСИЯ ТИРСКА

СВ. ТЕОДОСИЯ ЦАРИГРАДСКА

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 4

Умолка́ет ны́не вся́кое уны́ние / и страх отча́яния исчеза́ет,/ гре́шницы в ско́рби се́рдца обрета́ют утеше́ние/ и Небе́сною любо́вию озаря́ются све́тло:/ днесь бо Ма́терь Бо́жия простира́ет нам спаса́ющую ру́ку/ и от Пречи́стаго о́браза Своего́ веща́ет, глаго́лющи:/ Аз Спору́чница гре́шных к Моему́ Сы́ну,/ Сей дал Мне за них ру́це слы́шати Мя вы́ну./ Те́мже, лю́дие, обремене́ннии грехи́ мно́гими,/ припади́те к подно́жию ико́ны Ея́, со слеза́ми вопию́ще:/ Засту́пнице ми́ра, гре́шным Спору́чнице,/ умоли́ Ма́терними Твои́ми моли́твами Изба́вителя всех,/ да Боже́ственным всепроще́нием покры́ет грехи́ на́ша/ и све́тлыя две́ри ра́йския отве́рзет нам,// Ты бо еси́ предста́тельство и спасе́ние ро́да христиа́нскаго.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 3

Тебе́, милосе́рдия исто́чнику при́сно теку́щему/ и Спору́чнице гре́шных, недосто́йнии раби́ Твои́, Богоро́дице,/ припа́дающе, скорбя́ще, вопие́м Ти:/ спаса́й нас от бед, Влады́чице,// и ма́терним Твои́м хода́тайством испроси́ всем нам ве́чное спасе́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 1

Честно́е жили́ще бы́вшее/ неизрече́ннаго естества́ Боже́ственнаго/ вы́ше сло́ва и па́че ума́/ и гре́шным еси́ Спору́чница,/ подава́еши благода́ть и исцеле́ние,/ я́ко Ма́ти всех Ца́рствующаго:/ моли́ Сы́на Твоего́// получи́ти нам ми́лость в День су́дный.

Тропарь Троицкой родительской субботы, глас 8

Глубино́ю му́дрости человеколю́бно вся стро́яй,/ и поле́зное всем подава́яй,/ еди́не Соде́телю, упоко́й, Го́споди, ду́ши раб Твои́х;/ на Тя бо упова́ние возложи́ша,// Творца́ и Зижди́теля, и Бо́га на́шего.

Кондак Троицкой родительской субботы, глас 6

Со святы́ми упоко́й,/ Христе́, ду́ши раб Твои́х,/ иде́же несть боле́знь, ни печа́ль, ни воздыха́ние,// но жизнь безконе́чная.

Тропарь преподобномученице Феодосии деве, Константинопольской, глас 4

Доброде́тель благоприя́тно, му́ченице, пости́гла еси́,/ Христо́во прия́телище бы́вши чи́стое,/ и Свята́го Ду́ха дом возлю́блен;/ отню́дуже посрами́ла еси́ врага́, борю́щаго род челове́ческий,/ до́бре страда́вшая,/ и посе́кла еси́ Копрони́ма, Феодо́сие, мече́м ве́ры,/ и к черто́гу Небе́сному преста́вилася еси́, ра́дующися./ Тебе́ ве́рою чту́щим// при́сно проси́ ве́лия ми́лости.

Кондак преподобномученице Феодосии деве, Константинопольской, глас 2

Труда́ми живо́т нетру́дный дости́гла еси́,/ кро́вию же Копрони́ма удави́ла еси́, му́ченице,/ скве́рнаго врага́ Христо́вы Це́ркве, всеблаже́нная Феодо́сие,/ и с Вы́шними ра́дуешися во́инствы,// чту́щия па́мять твою́ покрыва́ющи.

Ин кондак преподобномученице Феодосии деве, Константинопольской, глас 4

Боже́ственная па́мять твоя́, Феодо́сие,/ днесь возсия́вши,/ яви́ся ми́рови я́ко со́лнце,/ сказу́ющи житие́ твое́./ Ты бо воздержа́нием плотска́я двиза́ния разо́рши/ и страда́ния кро́вию уневе́стилася еси́ Христо́ви./ Те́мже хва́лящия тя изба́ви от вся́ких зол,/ да зове́м ти:// ра́дуйся, ма́ти преподо́бная.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАЙ

Разсъждение

О, колко голяма е била смелостта на светите мъже и светите жени! Като четем техните жития, в нас неволно се появяват и срам, и гордост; срам, защото сме много далече от тях; гордост, защото те са от нашия християнски род. Нито болести, нито тъмница, нито изгнание, нито мъки, нито унижения, нито меч, нито пропасти, нито бесилка не са могли да разколебаят висшия мир на техните души, здраво привързани към Христа – кормчията на вселената и човешките съдбини. Когато цар Иулиан отстъпил от вярата, и започнал да преследва християнството из цялата Римска империя, св. Атанасий Велики спокойно казал на вярващите: „Облаче е, ще премине!“ (Nubicula est, transibit). И наистина, това мрачно облаче бързо изчезнало, а християнството пуснало по света още по-надълбоко своите корени и още по-нашироко своите клони по света. Безсилната Иулиянова злоба след няколко бързо преминаващи години завършила с предсмъртно хриптене: „Назарянино, Ти победи!“. Защо да се боим ние, Божиите синове, от нещо, от което Бог, нашият Отец, не се бои?

БЕСЕДА за великата тайна на брака

Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата (Ефес. 5: 32).

Велика е тайната на това, че човек оставя своите баща и майка и се прилепя към своята жена. Сам апостолът, който се възнесъл до третото небе и видял много небесни тайни, нарича плътския брак на хората велика тайна. Това е тайна на любовта и живота и от нея е по-голяма само тайната на Христовата връзка с Църквата. Христос се нарича Жених, а Църквата – Невеста. Христос толкова обича Църквата, та за Нея е оставил Своя небесен Отец , оставайки с Него в единосъщието на Божеството – слязъл на земята и се прилепил към Своята Църква, пострадал за Нея, та с Кръвта Си да я очисти от греха и всяка сквернота и да я направи достойна да се нарече Негова Невеста. Със Своята любов Той съгрява Църквата, със Своята Кръв Я храни, със Своя Свети Дух Я оживотворява, освещава и украсява. Каквото е мъжът за жената, това е и Христос за Църквата. Мъжът е глава на жената, а Христос е Глава на Църквата. Жената се покорява[1] на своя мъж и Църквата се покорява на Христа. Мъжът обича своята жена като своето собствено тяло и Христос обича Църквата като Своето собствено Тяло. Мъжът обича жената като самия себе си, а жената се бои от мъжа, и Христос обича Църквата като Самия Себе Си, а Църквата се покорява на Христос. Както никой не мрази собственото си тяло, а го топли и храни, така и Христос топли и храни Църквата като Свое Тяло. И отделната човешка душа е невеста на Жениха Христос, и обществото на всички вярващи е невеста на Жениха Христос. Каквото е отношението на един вярващ към Христа, такова е отношението на цялата Църква към Христа. Христос е Глава на великото Тяло, Което се нарича Църква, Която отчасти е видима и отчасти невидима. О, мои братя, тази тайна е велика! Тя ни се открива на нас според мярката на нашата любов към Христа и страха от Христовия съд.

О, Господи, Спасителю благий, очисти, спаси и украси нашите души, та да се удостоим с безсмъртното и неизказано единство с Тебе във времето и във вечността. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – слуша. В българския библейски текст – се покорява (бел. прев.).