11 АПРИЛ / 29 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИОАН ЛЕСТВИЧНИК

СВ. МАРК АРЕТУСИЙСКИ, СВ. ДЯКОН КИРИЛ И ДР.

Тропарь преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель и в телеси́ А́нгел/ и чудотво́рец яви́лся еси́, богоно́се о́тче наш Иоа́нне,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 4

На высоте́ Госпо́дь воздержа́ния и́стинна тя положи́,/ я́коже звезду́ неле́стную, световодя́щую концы́,// наста́вниче Иоа́нне, о́тче наш.

Ин тропарь преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Иоа́нне о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 4

Я́ко Боже́ственную ле́ствицу, обрето́хом, Иоа́нне преподо́бне,/ твоя́ Боже́ственныя доброде́тели,/ к Небеси́ возводя́щия ны:/ доброде́телей бо ты был еси́ воображе́ние.// Тем моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Ин кондак преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 1

Плоды́ присноцвету́щия/ от твоея́ кни́ги принося́ уче́ния, прему́дре,/ услажда́еши сердца́, сим с трезве́нием вне́млющих, блаже́нне:/ ле́ствица бо есть, ду́ши возводя́щая от земли́ к Небе́сней и пребыва́ющей сла́ве,// ве́рою чту́щих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАРТ

Разсъждение

Спиритистите в наши дни приемат всяка поява от духовния свят като Божие послание и веднага се хвалят какво им се е „открило“. Аз познавах осемдесетгодишен монах, когото всички почитаха като велик духовник. На въпроса ми дали през живота си е видял някакво същество от духовния свят, той отговори: „Не, никога, слава на Божията милост!“.  Виждайки моето учудване, той каза: „Постоянно съм се молил Богу нищо да не ми се явява, та да не би случайно да падна в прелест[1] и да приема преструващия се дявол за ангел. И Бог досега е слушал молитвата ми“. Колко древните били скромни и предпазливи в това отношение, показва и този записан пример: На един брат се явил дяволът, облечен в ангелска светлина, и му казал: „Аз съм архангел Гавриил и съм пратен при тебе“. На което братът му отговорил: „Помисли си да не си пратен при другиго, защото аз не съм достоен да виждам ангели“. И дяволът веднага станал невидим и изчезнал.

БЕСЕДА за чудесното отваряне на гробовете

И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха (Мт. 27: 52).

О, какво велико знамение! И мъртвите тела на светите мъже и жени познали Онзи, Който издъхнал на кръста, а мъртвите души на еврейските първенци не го познали. Всяко творение се развълнувало, само злосторническите души на Ана, Каифа и Ирод не се развълнували. Мъртвите светии се оказали по-чувствителни от живите грешници. Но как биха могли мъртвите светии да останат равнодушни към своя Сътворител на Кръста, когато мъртвите скали не могли да останат равнодушни! Как при такова събитие, от което се тресяла земята и слънцето потъмняло, могли да лежат в гробовете телата на онези праведници, които изпълнили Неговия древен закон, които пророчествали за Него, и които с надежда в Него склопили очи? О, какво велико знамение! О, каква голяма утеха за нас, които се надяваме на възкресението! Защото по нашата немощ и маловерие бихме могли да кажем: „Наистина, Христос е възкръснал, но дали ще възкръснем ние? Христос е възкръснал със собствената Си сила, но как ще възкръснем ние? И кой знае дали Бог със Своята сила ще възкреси и нас?“. Ето утехата, ето доказателството – И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха! Но смъртта не е могла да унищожи и обикновените хора. Значи и онези, които са много по-малки от Христа, не са мъртви като камъни, а са живи като ангели. Значи, че един ден и нашите тела ще възкръснат от гробовете и ние ще оживеем. Всичко, което Господ е казал, се е случвало и е подкрепено от безброй доказателства. Познавайки нашата слаба вяра, Той доказал Своето пророчество за възкресението не само със собственото Си Възкресение, но и с възкресението на много тела от гробовете по време на Своята смърт. О, братя, никой от нас няма да има и най-малко извинение за неверието в живота след смъртта.

О, Господи премилостиви, вярващите утвърди във вярата и обърни невярващите към вярата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Прелест – Остар. Книж. Лъжа, измама; лъст (бел. ред.)