Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
11.01.2023
(по граждански календар)
29.12.2022
(по църковен календар)


11 ЯНУАРИ / 29 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. 14000 МЛАДЕНЦИ
СВ. МАРКЕЛ
Тропарь 14000-м мученикам младенцам, от Ирода в Вифлиеме избиенным, глас 1
Боле́зньми святы́х, и́миже о Тебе́ пострада́ша,/ умоле́н бу́ди, Го́споди,/ и вся на́ша боле́зни исцели́,// Человеколю́бче, мо́лимся.
Кондак 14000-м мученикам младенцам, от Ирода в Вифлиеме избиенным, глас 6
В Вифлее́ме ро́ждшуся Царю́, волсви́ от Перси́ды с да́ры прихо́дят,/ звездо́ю свы́ше наставля́еми,/ но И́род смуща́ется и пожина́ет младе́нцы, я́ко пшени́цу,/ и рыда́ет себе́,// я́ко держа́ва его́ вско́ре разори́тся.
Ин кондак 14000-м мученикам младенцам, от Ирода в Вифлиеме избиенным, глас 4
Звезда́ волхвы́ посла́ к Ро́ждшемуся,/ и И́род непра́ведное во́инство посла́ лю́то,/ уби́ти мня во я́слех// я́ко Младе́нца лежа́ща.
Тропарь преподобному Маркеллу Апамейскому, глас 8
В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо Крест, после́довал еси́ Христу́/ и, де́я, учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Марке́лле, дух твой.
Кондак преподобному Маркеллу Апамейскому, глас 8
Я́ко звезда́, красно́ сия́я,/ от Ефе́са провозсия́л еси́ нам, всеблаже́нне, пости́жно,/ и доброде́тельми возгреме́л еси́,/ наста́вник и́ноком мно́гим быв, преподо́бне,/ того́ ра́ди и ца́рствующий град просвети́л еси́,/ и сего́ ра́ди вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче всеблаже́нне Марке́лле.
ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Притча за Пречистата Дева Мария. Тя заченала Господ Иисус в петък, както в петък били и Неговите страдания, а Го родила в неделния ден. В неделния ден Господ казал: Да бъде светлина ( Бит.1, 3); в неделния ден паднала мана от небето; в него ден се родил Спасителят Господ, и в този ден бил кръстен на Иордан. Във Витлеем по това време живеела старицата Саломия – сродница на Иосиф и Мария. Тя не могла да приеме роднините си да отседнат при себе си, но ги посетила в овчарската пещера. Когато Пресвета Дева непорочно родила Спасителя Господ, дошла тази Саломия на посещение и се учудила, как такава млада Девица е могла да роди без бабина помощ, та и Младенеца да повие, а и да стои на нозете си. Като обяснили на Саломия, че това раждане е от Бога, а не от човек, че е нетленно и безболезнено, и че Девата – майка е останала Дева и след раждането, каквато била и преди раждането, Саломия не искала да повярва. Протегнала ръка, по обичая на бабите , към тялото на Пречистата Дева, за да се увери дали това е наистина така. Но за нейното неверие и дързост я постигнало наказание; ръката и се схванала и изсъхнала. Бабата твърде много се уплашила от чудото и се натъжила за изсъхването на ръката си. Но после, като се докоснала с ръка до божествения Младенец, ръката и оздравяла и си станала каквато била. Така Саломия повярвала за девството на Пречистата Дева Мария и в божеството Христово. След 40 дена, по обичая, когато Пречистата Дева с Младенеца, отишла в Иерусалимския храм, първосвещеник Захарий, я поставил на мястото отредено за девойки. Фарисеите и свещениците възнегодували за това и искали да я отведат на мястото отредено за жени, но прозорливият Захарий не позволил твърдейки, че Тя е Девица, макар и да е родила. Затова еврейските свещеници намразили Захария, и настоявали пред Ирод той да бъде убит. Веднага след напускането на храма, Богородица и Иосиф се отдалечили в Назарет, а после и в Египет.
БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица
И на сама тебе меч ще прониже душата ( Лк.2, 35)
Кой може, даже и приблизително да се сравни с Господа в търпеливото носене на страданията на земята, така както Неговата Пресвета Богоматер? Старецът Симеон, украсен с белите си коси като бял лебед, пророчески провидял нейните скърби в бъдещето, и сравнил тези скърби с пробождащ душата меч. Един меч пронизал душата и, когато праведния Иосиф се усъмнил [в нейната чистота], когато била непразна, втори – когато трябвало да бяга от Иродовия меч в Египет, трети, и четвърти, и десети, и много и много пъти, когато виждала ненавистта и интригите на еврейските първенци против Нейния Син, всеки ден по време на Неговите проповеди и чудесните дела между хората. Но най-острият меч пронизал душата и, когато стояла под Кръста на Своя Син и Господ. Този меч провидял и предсказал светият старец Симеон. Величествено и вълнуващо е нейното мълчание, с което, като със завеса покривала всички скърби и всички рани на Своето сърце. В здрача на всички тези многобройни рани, натрупани в Нейното сърце е светило кандилото на вярата и надеждата в Бога и предаността и към Бога. Ненадмината в благородството рабиня Господня! Тя, ясно видяла Себе Си в Божия план за спасение на хората; Тя била чела в пророците за Себе Си; Тя разговаряла с ангелите – Божиите вестители. Затова всичко каквото я сполетявало, радост или мъка, Тя знаела че идва от Бога, Тя никога не се възторгвала в радостта, нито роптаела в скърбите. Мълчала и всичко слагала в Своето сърце.
О, Пресвета Дево Богородице, помогни и на нас, та подобно на Тебе да бъдем покорни на волята Божия. На Твоя Син и Господ, чрез Тебе [въздаваме] слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски