Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
10.12.2019
(по граждански календар)
27.11.2019
(по църковен календар)
10 ДЕКЕМВРИ / 27 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЗНАМЕНИЕ“
СВ. ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ
СВ. ИАКОВ ПЕРСИЕЦ
СВ. ПАЛАДИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение», глас 4
Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя, раби́ Твои́,/ Богоро́дице Пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение», глас 4
Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе, лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́./ Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н Похвало́.
Тропарь преподобному Феодосию Терновскому, глас 3
В блаже́ннем безмо́лвии пусты́ннем,/ и на собо́рех, любо́вию к Бо́гу горя́,/ посрами́л еси́ лука́вых бесо́в и ерети́к злочести́вых./ На моли́тве же стоя́, огня́ све́тлостию просия́л еси́/ и преставле́нием твои́м а́нгелов пою́щих обвесели́л еси́,/ Феодо́сие о́тче наш,/ сего́ ра́ди мо́лим тя:// моли́ся о душа́х на́ших.
В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!
Кондак преподобному Феодосию Терновскому, глас 8
Пропове́дник велегла́сный Боже́ственных догма́т/ на собо́рех святы́х был еси́, о́тче мудре,/ цари́ умудря́я и в ве́ре утвержда́я,/ благода́тию же Боже́ственною осиява́ем,/ загради́л еси́ уста́ злосла́вных, Феодо́сие./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:/ ра́дуйся, Болга́рская похвало́// и Правосла́вия све́тлое ра́дование.
Величание преподобному Феодосию Терновскому
Ублажа́ем тя,/ преподо́бне о́тче Феодо́сие,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ наста́вниче мона́хов// и собесе́дниче а́нгелов.
Тропарь великомученику Иакову Персянину, глас 4
Муче́нии странноужа́сными и до́блестию терпе́ния/ всех преудиви́л еси́, многострада́льне,/ над ко́имждо соста́вом удеси́ ре́зания,/ благода́рны мольбы́ преди́вне изре́кл еси́ Го́споду./ Тем, во страда́нии твое́м вене́ц прие́м,/ к Престо́лу возше́л еси́ Небе́снаго Царя́ Христа́ Бо́га, Иа́кове,// Того́ моли́ спасти́ ду́ши на́ша.
Тропарь великомученику Иакову Персянину, глас 4
Му́ченик Твой, Го́споди, Иа́ков/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак великомученику Иакову Персянину, глас 2
Уве́рився до́брою супру́жницею, терпеливоду́шне,/ и стра́шнаго Суди́ща убоя́вся,/ Пе́рское повеле́ние и страх, Иа́кове, поплева́л еси́/ и яви́лся еси́ му́ченик честны́й,// те́лом, я́ко розга́, ре́жемь.
Тропарь преподобному Палладию Александрийскому, глас 1
Мона́шествовав Богоуго́дно, Богоно́сне о́тче наш,/ моли́твою и посто́м Бо́га взыска́л еси́/ и был еси́ прия́телище чи́сто Ду́ха,/ блиста́я ве́рным доброде́тельныя зари́,/ и́миже просвеща́еши вся чту́щия тя./ Сла́ва просла́вльшему тя Христу́,/ сла́ва Укре́пльшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ние.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 НОЕМВРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Когато палачът отсякъл палецът на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та на време да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „ Ти сам Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия му пръст казал: „ В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия му пръст казал: „ На десетострунен псалтир Те възпявам Боже, и ти благодаря задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди написани на двете скрижали“. О, пречудна вяра и любов! О, рицарска душа, на Христовия рицар!
БЕСЕДА за съвършения човек
Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ( Ефес. 4, 13 )
Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява двата човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа, и истинското православно познание на Христа Господа, съединява хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните обстоятелства и материални интереси[1]. Когато много души мислят еднакво, искат едно и също, и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение, и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, Комуто Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота.
О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В Ориг. -връзки