10 НОЕМВРИ / 28 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИЦИ ТЕРЕНТИЙ, НЕОНИЛА И ТЕХНИТЕ ЧЕДА

СВ. СТЕФАН САВАИТ

СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

СВ. АРСЕНИЙ СРЪБСКИ

СВ. ПАРАСКЕВА

СВ. МЪЧЕНИЦИ ТЕРЕНТИЙ, НЕОНИЛА И ТЕХНИТЕ ЧЕДА Тропарь, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости,/ тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак, глас 4

Му́ченическая честна́я па́мять прии́де днесь, веселя́щи вся́ческая,/ Тере́нтия прему́драго и подру́жии его́./ Те́пле у́бо стеце́мся, да прии́мем исцеле́ние,/ си́и бо благода́ть прие́мше от Ду́ха Свята́го// исцеля́ти неду́ги и боле́зни душ на́ших.

СВ. СТЕФАН САВАИТ Тропарь, глас 8

Правосла́вия наста́вниче, благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче, мона́шествующих богодухнове́нное удобре́ние,/ Стефа́не прему́дре, уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь, глас 5

Воздержа́нием житие́ украси́ и стра́сти умертви́в,/ посрами́л еси́ вра́жия прило́ги, о́тче Стефа́не,/ и преложи́ся к Бо́гу, чудотво́рец показа́ся,/ в ве́чней сла́ве со А́нгелы лику́я,// с ни́ми же моли́ поми́ловати ду́ши на́ша.

Кондак, глас 4

Насади́л еси́ доброде́телей рай/ и напои́л еси́ то́ками слез твои́х,/ я́ко жи́зни, всесла́вне, дре́во получи́в,/ спаси́ моли́твами твои́ми от тли ста́до твое́,/ изба́ви от обстоя́ний те́пле чту́щих тя, Стефа́не,/ тя бо предста́теля велича́йша, му́дре,// вси ве́рою и любо́вию стяжа́хом.

Тропарь святителю Димитрию Ростовскому, глас 8

Православия ревнителю и раскола искоренителю, / Российский целебниче и новый к Богу молитвенниче, / писаньми твоими буих уцеломудрил еси, / цевнице духовная, Димитрие блаженне, // моли Христа Бога спастися душам нашим.

Кондак святителю Димитрию Ростовскому, глас 4

Звезду Российскую, от Киева возсиявшую, / и чрез Новград Северский в Ростов достигшую, / всю же страну сию ученьми и чудесы озарившую, / ублажим златословеснаго учителя Димитрия: / той бо всем вся написа, яже к наставлению, / да всех приобрящет, якоже Павел, Христу // и спасет правоверием души наша.

СВ. АРСЕНИЙ СРЪБСКИ Тропарь, глас 8

Ми́лости наста́вниче, и благоутро́бия сокро́вище,/ е́же все́м отве́рзл еси́,/ правове́рия учи́телю, и архие́реев Боже́ственное удобре́ние,/ о́тче наш иера́рше Арсе́ние,/ ни́щих был еси́ засту́пник:/ тем моли́ Христа́ Бо́га,// просвети́ти ду́ши на́ша, да не когда́ усне́м в смерть.

Кондак, глас 2

В пи́щи слове́с твои́х, Богоно́се Арсе́ние,/ разу́мно ча́да твоя́ пита́я,/ язы́ком хваля́, устна́ми же пе́ние принося́, веща́нием зовы́й:// Христе́, Ты еси́ Свет неизрече́нный.

Величание

Велича́ем тя, святи́телю о́тче Арсе́ние, и чтим святу́ю па́мять твою́, ты бо мо́лиши за нас Христа́ Бо́га на́шего.

СВ. ПАРАСКЕВА Тропарь, глас 4

Прему́драя и всехва́льная Христо́ва му́ченица Параске́ва,/ му́жескую кре́пость прии́мши,/ же́нскую же не́мощь отве́ргши,/ диа́вола победи́ и мучи́теля посрами́,/ вопию́щи и глаго́лющи:/ прииди́те, те́ло мое́ мече́м ссецы́те и огне́м сожги́те,/ аз бо, ра́дующися, иду́ ко Христу́, Жениху́ моему́./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь, глас 8

И́же ве́руя и му́жеством душе́вным, тезоимени́тне,/ диа́вола посрами́ла еси́/ и мучи́тельское преще́ние и ра́ны до́блественне победи́ла еси́,/ му́ченице Параске́во, вопия́:/ мече́м сосеца́йте и огне́м сожиза́йте те́ло мое́,/ я́ко да, ра́дуюся, прииду́ Жениху́ моему́ Христу́ Бо́гу.// Его́же моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак, глас 3

Всесвято́е и непоро́чное муче́ние прине́сши,/ я́ко ве́но пречестно́е, безсме́ртному Жениху́ Христу́,/ А́нгельское ликостоя́ние возвесели́ла еси́/ и победи́ла еси́ де́монския ко́зни./ Сего́ ра́ди тя че́стно ве́рою чтим,// му́ченице Параске́во многострада́льная.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).