10 СЕПТЕМВРИ / 28 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. МОИСЕЙ МУРИН

СВ. ИОВ ПОЧАЕВСКИ

Тропарь преподобному Моисею Мурину, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Моисе́е:/ посто́м, бде́нием, моли́твою, Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя, и ду́ши ве́рою приходя́щих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю все́м исцеле́ния.

Кондак преподобному Моисею Мурину, глас 4

Му́рины зауши́в, и ли́ца де́монов поплева́в,/ мы́сленно просия́л еси́/ я́коже со́лнце све́тлое,/ све́том жития́ твоего́// и уче́нием наставля́я ду́ши на́ша.

Тропарь преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4

Многострада́льнаго пра́отца долготерпе́ние стяжа́в,/ Крести́телеву воздержа́нию уподобля́яся,/ Боже́ственныя же ре́вности обою́ приобща́яся,/ тех имена́ досто́йно прия́ти сподо́бился еси́/ и и́стинныя ве́ры был еси́ пропове́дник безбоя́знен:/ те́мже мона́хов мно́жества ко Христу́ приве́л еси́/ и вся лю́ди в Правосла́вии утверди́л еси́,/ И́ове преподо́бне о́тче наш,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4

Яви́лся еси́ и́стинныя ве́ры столп,/ ева́нгельских же за́поведей ревни́тель,/ горды́ни обличе́ние,/ смире́нным же предста́тель и науче́ние:/ те́мже и ублажа́ющим тя грехо́в отпуще́ние испроси́,/ и оби́тель твою́ невреди́му сохрани́,// И́ове о́тче наш, многострада́льному подо́бный.

Ин тропарь преподобному Иову, игумену Почаевскому, на обретение мощей, глас 4

Возло́жь на ся и́го Христо́во от ю́ности,/ преподо́бне о́тче И́ове,/ многоле́тне свя́то подвиза́лся еси́/ на по́прище благоче́стия во оби́тели Уго́рницстей и на о́строве Ду́бенстем,/ и, прише́д к горе́ Поча́евстей,/ зна́менанней цельбоно́сною стопо́ю Пресвяты́я Богоро́дицы,/ в те́сней пеще́ре ка́менней/ богомы́слия ра́ди и моли́твы многокра́тно заключа́лся еси́,/ и, благода́тию Бо́жиею укрепля́яся,/ му́жественно потруди́лся еси́/ на по́льзу Це́ркве Христо́вы и оби́тели твоея́,/ ку́пно же и проти́ву враго́в Правосла́вия и благоче́стия христиа́нскаго,/ и, наста́вив сицево́му ополче́нию и́ночествующих,/ победи́тели тех предста́вил еси́ Влады́це и Бо́гу.// Того́ моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Ин кондак преподобному Иову, игумену Почаевскому, на обретение мощей, глас 8

Возсия́ от спу́да земна́го сокро́вище нетле́нное моще́й твои́х,/ уго́дниче Бо́жий,/ я́ко, благоче́стно пожи́в в ве́ре Христа́ Бо́га на́шего,/ дости́гл еси́ доброде́телей соверше́нства,/ и, оста́вль сла́дость жития́ преходя́щаго,/ в пеще́ре горы́ Поча́евския в поще́ниих, моли́твах и труде́х свя́то подвиза́лся еси́,/ и те́ми те́ло твое́ увяди́л еси́./ Ны́не же, преше́д к Бо́гу в безмяте́жный и ве́чный поко́й,/ мо́лишися о всех с ве́рою к тебе́ прибега́ющих./ Ра́дуйся, И́ове, пресла́вный уго́дниче Бо́жий// и оби́тели Поча́евския украше́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я избягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвала. Защото похвалата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Моисей Мурин, отишъл със своята свита в пустинята, за да го види. Съобщили на Моисей, че князът идва в неговия манастир. Моисей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е килията на авва Моисей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е самият Моисей. А Моисей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Моисеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, възкликнали в един глас: „Та това наистина е бил авва Моисей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.

БЕСЕДА ЗА ВИДА НА МЕСИЯТА

Няма в Него ни изглед, нито величие

(Исая 53: 2).

Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, братя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикновена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да постави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с някаква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-красивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божествена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй пророкът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявайки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!

О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бедна телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски