10 ЮЛИ / 27 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. САМПСОН СТРАННОПРИЕМЕЦ

СВ. ГЕОРГИ СВЕТОГОРЕЦ

ОТКРИВАНЕ МОЩИТЕ НА СВ. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ

Тропарь преподобному Сампсону Странноприимцу, глас 8

В терпе́нии твое́м стяжа́л еси́ мзду твою́, о́тче преподо́бне,/ в моли́твах непреста́нно терпе́вый,/ ни́щия возлюби́вый и сия́ удовли́вый,/ но моли́ся Христу́ Бо́гу, Сампсо́не ми́лостиве блаже́нне,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Сампсону Странноприимцу, глас 8

Я́ко врача́ всеизря́дна и моли́твенника благоприя́тна,/ к ра́це твое́й Боже́ственней притека́юще, Сампсо́не Богому́дре преподо́бне,/ соше́дшеся любо́вию, псалмы́ и пе́сньми ра́дующеся, Христа́ прославля́ем,// такову́ю тебе́ благода́ть подава́юща исцеле́ний.

Тропарь преподобному Амвросию Оптинскому, глас 5

Я́ко к целе́бному исто́чнику/ притека́ем к тебе́, Амвро́сие, о́тче наш./ Ты бо на путь спасе́ния нас ве́рно наставля́еши,/ моли́твами от бед и напа́стей охраня́еши,/ в те́лесных и душе́вных ско́рбех утеша́еши,/ па́че же смире́нию, терпе́нию и любви́ науча́еши./ Моли́ Человеколю́бца Христа́/ и Засту́пницу усе́рдную// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Амвросию Оптинскому, глас 2

Заве́т Пастыренача́льника испо́лнив/ ста́рчества благода́ть насле́довал еси́,/ боле́знуя се́рдцем о всех, с ве́рою притека́ющих к тебе́,/ те́мже и мы, ча́да твоя́, с любо́вию вопие́м ти:/ о́тче святы́й Амвро́сие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮНИ

Разсъждение

Никой не е глупав, освен онзи, който не може да види и признае своите грехове и чуждите добродетели. Онзи, които вижда само чуждите недостатъци и ги критикува, Златоуст сравнява с муха,  която каца върху чужда рана (не за да я излекува, а за да я разяде повече и да я отрови). „Бог тук ни е наложил епитимия“, това са думи на блажени Теофил Киевски (+ 1853). Онзи, който осъзнава и усеща, че е под епитимия, се потапя в мълчание и размишлява за своя собствен грях, заради който е под епитимия. Този,  същият блажен казал още: „Оплаквай и греховете на своите ближни – без това нито едно човешко създание няма да се спаси“. Да оплачеш или да разкриваш – как е написано, сине мой? При блажени Теофил е написано – оплачи, а при сатаната – разкрий. А за себе си този Теофил преди смъртта си завещал на братята: „Спомняйте си за смрадния Теофил!“. Това е завещанието на най-святото човешко същество в Киев през 1853 г.

БЕСЕДА за надеждното укритие

Който се надява Господу, ще бъде в безопасност ( Пртч. Сол. 29: 25).

Праведникът е в даденото от Господа укритие, в надеждно укритие. Вода няма да го залее, нито потоп ще го потопи. Потопът не потопил Ной, защото за Ной Господ е бил надеждна защита. Но има, братя, един потоп, по-страшен от водния потоп – това е потопът на страстите. Когато страстите се разгорят, когато задимят и зачернеят, когато навсякъде изпуснат своята смрад – къде ще побегне човек и кой ще го спаси? Единствено под Божията ръка, само в Божието укритие, в надеждното укритие. Потопът на страстите се устремил към Давид, но той побягнал и се скрил под Господнята десница, в надеждното укритие се спасил от огъня, от дима и смрадта на гонещите го страсти. От нито един потоп човек не може да [ни] спаси – спасява само Бог. Господ е Господар на облаците и спасява от страстите. Той наистина е надеждно укритие. Да прибягваме към Него и се приютяваме в скута Му. Псето се държи като лъв пред просяка, а пред господарските нозете – като празна торба.

Всевишни Господи, Който седиш на висок престол, За нас Ти Си надеждно прибежище. Творецо наш, бъди милостив към нас, подай ни ръка, та да стигнем до Твоето убежище. Спаси ни от буйните води, с които ни залива потопа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски