10 МАЙ / 27 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ПРЕПОЛОВЕНИЕ

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА: „ДУБЕНСКА (КРАСНОГОРСКА) И „МОЗДОКСКА“

СВ. СИМЕОН, ЕП. ИЕРУСАЛИМСКИ

СВ. ТАВИТА

Тропарь Преполовения Пятидесятницы, глас 8

Преполови́вшуся пра́зднику,/ жа́ждущую ду́шу мою́ благоче́стия напо́й вода́ми,/ я́ко всем, Спа́се, возопи́л еси́:/ жа́ждай да гряде́т ко Мне и да пие́т.// Исто́чниче жи́зни на́шея, Христе́ Бо́же сла́ва Тебе́.

Перевод: На середине праздника жаждущую душу мою благочестия напои водами, ибо всем, Спаситель, Ты воззвал: «Жаждущий пусть идет ко Мне и пьет». Источник жизни (нашей), Христе Боже, слава Тебе!

Кондак Преполовения Пятидесятницы, глас 4

Пра́зднику зако́нному преполовля́ющуся,/ всех Тво́рче и Влады́ко,/ к предстоя́щим глаго́лал еси́, Христе́ Бо́же:/ прииди́те и почерпи́те во́ду безсме́ртия./ Те́мже Тебе́ припа́даем, и ве́рно вопие́м:/ щедро́ты Твоя́ да́руй нам,// Ты бо еси́ Исто́чник жи́зни на́шея.

Тропарь апостолу и священномученику Симеону, епископу Иерусалимскому, сроднику Господню, глас 1

Христо́ва тя сро́дника, Симео́не священнонача́льниче,/ и му́ченика тве́рда свяще́нно восхваля́ем,/ пре́лесть потреби́вшаго/ и ве́ру соблю́дшаго./ Те́мже, днесь всесвяту́ю твою́ па́мять пра́зднующе,// грехо́в разреше́ние моли́твами твои́ми прие́млем.

Ин тропарь апостолу и священномученику Симеону, епископу Иерусалимскому, сроднику Господню, глас 4

В ми́ре ра́дуешися, Симео́не Иерусали́мский,/ любе́зно Христу́ Бо́гу,/ те́ло душе́вное чи́сто сохрани́в,/ претерпе́вый страсть теле́сную, долготерпели́ве, кре́пко,/ и в коне́ц на кресте́ ра́спят бысть./ Ты бо, И́стинному Рачи́телю подо́бяся,/ и от ми́ра ско́ро отлучи́ся,/ лю́тыя я́звы на себе́ понесе́// и мо́лишися о душа́х на́ших.

Кондак апостолу и священномученику Симеону, епископу Иерусалимскому, сроднику Господню, глас 4

Я́ко звезду́ преве́лию, Це́рковь, иму́щи днесь Богоглаго́ливаго Симео́на,/ светово́дится, зову́щи:// ра́дуйся, му́чеников честны́й ве́нче.

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской, глас 4

Днесь ве́ра Христо́ва утвержда́ется ка́менем ве́ры,/ и ликовству́ет в весе́лии Иоппи́я,/ псало́мски славосло́вят Жизнода́вца Сы́на Бо́жия ве́рнии,/ ви́дяще соверша́емо ве́лие чу́до:/ первоверхо́вный апо́стол глаго́лет,/ и уме́ршая востае́т от гро́ба,/ ю́же Низложи́тель сме́рти да́рует Це́ркви,/ да украша́ются во о́браз ея́ доброде́тельми лю́ди./ Прииди́те у́бо, христиа́не,/ принесе́м ко святе́й моле́ния на́ша:/ блаже́нная Тави́фо и милосе́рдная,/ вознеси́ на́ша воздыха́ния Пресвяте́й Тро́ице,/ и моли́ся со дерзнове́нием,/ да сы́нове све́та Преве́чнаго бу́дем,/ да сподо́бимся Бо́жия ми́лости,/ да пребыва́ем в любви́ Боже́ственней,// и да ца́рствует мир во вселе́нней.

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской в Неделю о расслабленном, глас 4

Апо́столом сотаи́ннице, ми́лостивая Тави́фо,/ оби́тели же́нския нача́ло положи́ла еси́/ и бе́дным одея́ние была́ еси́,/ послу́шнице смире́нная,/ сло́ву апо́стола Петра́ повину́вшися,/ из ме́ртвых си́лою Христо́вою возста́ла еси́/ и ны́не на Небесе́х све́тло пра́зднуеши./ Те́мже моли́ Христа́ Бо́га// всем, помина́ющим тя, дарова́ти живо́т ве́чный.

Кондак праведной Тавифе Иоппийской, глас 4

Ужаса́хуся Иоппи́йстии лю́дие, и дивля́хуся А́нгели Бо́жии,/ егда́ Исцели́вый Енне́я воззва́ от ме́ртвых се́рну нарица́емую, милосе́рдием преукра́шенную,/ о не́йже к нему́ взыва́ху вдови́цы неиму́щия./ И ны́не, Тави́фо блаже́нная, услы́ши моли́твы на́ша, к тебе́ приноси́мыя,/ и испроси́ у вся́ческих благ Пода́теля ми́лости и щедро́ты ве́рным Его́,/ да блажа́ще тя, вопие́м ти:// ра́дуйся, доброде́тели нас науча́ющая.

Ин кондак праведной Тавифе Иоппийской, глас 8

Первонача́льная Це́рковь ликовству́ет,/ Иоппи́я тобо́ю, Тави́фо, просвеща́ется,/ из ме́ртвых твоему́ воскресе́нию ра́дующися,/ и мы, па́мять твою́ ны́не пра́зднующе,/ сла́вим Победи́теля сме́рти – Христа́ Бо́га,// о́бщаго свята́го Воскресе́ния ча́юще.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 АПРИЛ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинската вяра, трябва да бъде преследвана на този свят. Това и сам Спасителят ясно го е казал на Своите апостоли. А св. Аполинарий Иераполски, пишейки против еретиците монтаисти казва: „Нека ни кажат пред Бога, кой от всички техни пророци, като се почне от Монтан и неговата жена, е бил гонен от иудеите и убит от нечестивите? Никой. Кой е бил арестуван за името Христово и разпнат на кръст. Пак никой. Дали някоя от жените, когато и да е, била бичувана или убита с камъни в иудейските синагоги. Никъде, никога“.                     

Православният светец, следователно, иска с това да каже, че истинската вяра трябва да бъде преследвана в този свят. Ересите обикновено са близки на светския и демонския дух, затова светът и демонът не гони своите. Да бъде постоянно преследвана – с кратки прекъсвания – това е отлика на вярата и Православната Църква. Такова гонение е имало през цялата история, или външно, или вътрешно, външно от иноверците, а вътрешно от еретиците.

БЕСЕДА за гонението на благочестивите

Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим, 3, 12; Деян. 14, 22)

И Господ Иисус е пророкувал това и го доказал със Своя пример. И апостолите са казали това и са го доказали със своя пример. И светите богоносни отци на Църквата, изповедниците и мъчениците, са казали това и са го доказали със своя пример. Трябва ли тогава още да се съмняваме, че в Царството Божие се влиза през тесни врати? Трябва ли тогава дори и за миг да се учудваме, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие? Не тук повече няма никакво основание, нито оправдание за съмнението. Може ли овцата да живее сред вълците и да не бъде нападната? Може ли свещта да свети на кръстопътя на ветровете и да не бъде наклонявана насам – натам? Може ли облагородена фиданка да расте покрай пътя и да не бъде повредена от преминаващите? Така и Църквата на благочестивите души не може да не бъде гонена, и то гонена от езичниците, от идолопоклонниците, от еретиците, от отстъпниците, от страстите и пороците, от греха и беззаконието, от света и демоните? Също така, нито една благочестива душа не може да остане без гонение, било външно, било вътрешно, докато не се раздели от тялото и света. Може някой и да не е съгласен с това и да доказва по своите сметки и логика нещо различно. Но тук не помага нито разума, нито логиката на един човек – хилядите разпнати говорят друго, и хилядите изгорени доказват друго, и хилядите удавени свидетелствуват за друго.                                                  

 О, братя мои, християнската вяра е силна не само когато се съгласува с чувствения разум и емпиричната логика, но и когато ( особено тогава), когато се противи на чувствения разум и емпиричната логика. Които искат да живеят благочестиво…ще бъдат гонени. Това е предсказано от апостолът в началото на християнската ера, а двадесетте християнски столетия го повтарят като силно ехо и потвърждават истинността на пророчеството.

О, възкръснал Господи, дай ни светлина за да бъдем благочестиви докрай, и дай ни сила да издържим гонението до край. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски