10 ЯНУАРИ / 28 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

Св. двадесет хиляди мъченици, изгорени в Никомидия

Тропарь мученикам Никомидийским, глас 2

Страстоте́рпцы Госпо́дни,/ блаже́нна земля́, напи́вшаяся кровьми́ ва́шими,/ и свя́та селе́ния, прии́мшая телеса́ ва́ша:/ в по́двизе бо врага́ победи́сте/ и Христа́ со дерзнове́нием пропове́дасте./ Того́, я́ко бла́га, моли́те// спасти́ся, мо́лимся, душа́м на́шим.

Кондак мученикам Никомидийским, глас 2

Тве́рди душе́ю по ве́ре, святи́и,/ огне́м страда́ние прие́мше, две тьме страда́лец/ вопию́ще Ро́ждшемуся от Де́вы:/ приими́ всесожже́ния на́ша за Тя,/ я́коже да́ры пе́рсских царе́й, зла́то, и сми́рну, и лива́н,// Преве́чный Бо́же.

ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ДЕКЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Притча за божествения Младенец Христос. Когато Пресветата Дева със Своя божествен Младенец и с праведния Иосиф се приближила до град Ермопол, видяла пред портите на града едно дърво. Далечните пътници били изморени от пътя и приближили до това дърво, та малко да си починат, но дървото било твърде високо и нямало удобна сянка. Египтяните наричали дървото „Персея“ и му се кланяли като на Бог, защото вярвали, че някакво божество живее в това дърво. Всъщност, в дървото обитавал зъл дух. Но когато божественото семейство се приближило към дървото, то се разтресло много и злият дух, уплашен от приближаването на Младенеца Христос, побягнал. Тогава дървото извило своя връх към земята и като разумна твар се поклонило на своя Създател. Така извитото дърво хвърлило голяма сянка, под която изморените пътници си починали. От този ден това дърво получило от Христа Господа чудотворна сила да лекува всяка болест на хората. След това светите пътници отишли в село Матарея. Близо до селото имало едно смокиново дърво и докато Иосиф отиде в селото по някаква работа, Пресветата Дева с Господа се подслонила под това дърво. И, о, чудо – дървото наклонило към земята короната си, за да направи сянка за пътниците, а в дънера му се отворила хралупа, тъй че Майката с Детето можела да влезе в нея и да си почине. И което е още по-чудно – близо до смокинята ненадейно бликнал извор с прясна вода. Тук наблизо Иосиф открил една колиба, където те се настанили. Живеели тук и пиели вода от онзи чуден извор. Това е единственият извор с прясна вода, който се намира в Египет. (Защото всяка друга вода в Египет идва от река Нил, която се разклонява в безбройни канали.) И тъй от подобното произлиза подобно. Господ Иисус, безсмъртният и небесен Извор на живата вода, отворил със Своето присъствие извор на жива вода от земята.

БЕСЕДА ЗА ПРЕСВЕТА ДЕВА БОГОРОДИЦА

        Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете (Иоан 2: 5).

Ето радост за всички верни. Онази, която е най-близо до Христа Спасителя на небето, както когато е била и на земята, се грижи за верните, явява им се, помага им и ги съветва: Каквото ви каже, Той, моят Син и Бог, сторете. Така Тя посъветвала слугите на сватбата в Кана. Слугите Я послушали и видели чудо. Тези няколко думи на Пресветата Дева, които са записани в Евангелието, са единственото нейно евангелско поучение, което е дала на хората по време на живота си на земята. Каквото ви каже, сторете. Сякаш искала да каже: „Той знае всичко, Той може всичко, Той ви обича, затова не се обръщайте ни натам, ни насам, но Него чуйте и Него послушайте“. Тя е разбрала своето служение на този свят – да живее за Него и другите да упътва към Него като към извор на живота. Това служение Тя драговолно осъществява и от небесата. През цялото историческо време на Църквата Тя учила вярващите да правят онова, което Той е казал. И до ден-днешен Тя тайнствено слиза от Своята небесна слава между верните да ги посъветва да вършат, каквото Той е заповядал. Това е Нейното Евангелие – Евангелието на Пресвета Дева Богородица. То се състои не от четири Евангелия, а от четири думи – Каквото ви каже, сторете. О, братя мои, да Я послушаме! Да Я послушаме като Майка и повече от нашата майка, защото Тя ни желае най-голямото благо – царуване във вечното Царство на Нейния Син.

О, Пресвета Дево, помогни ни да изпълняваме Неговите слова. На Тебе и на Него слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски