Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
09.12.2025
(по граждански календар)
26.11.2025
(по църковен календар)
9 ДЕКЕМВИ / 26 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. АЛИПИЙ СТЪЛПНИК
СВ. СТИЛИАН ПАФЛАГОНИЙСКИ
Тропарь преподобному Алипию Столпнику, глас 1
Терпе́ния столп был еси́,/ ревнова́вый пра́отцем, преподо́бне,/ Ио́ву во страсте́х, Ио́сифу во искуше́ниях,/ и Безпло́тных жи́тельству сый в телеси́,/ Али́пие о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Ин тропарь преподобному Алипию Столпнику, глас 4
Стра́шен и непристу́пен показа́лся еси́ бесо́м вои́стину,/ уязвля́я сих ра́ною свяще́нных твои́х моли́тв/ и дале́че отгоня́я ополче́ния страстна́я посто́м/ и колеба́ющимся был еси́, всеблаже́нне, непрекло́нное утвержде́ние,/ Али́пие преподо́бне,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Алипию Столпнику, глас 8
Я́ко доброде́телей вину́ и по́стников удобре́ние,/ Це́рковь сла́вит тя днесь и воспева́ет, Али́пие:/ моли́твами твои́ми пода́ждь/ чту́щим любо́вию до́блести твоя́ и боре́ния/ лю́тых прегреше́ний избавле́ние,// я́ко тезоимени́тый.
Тропарь преподобному Стилиану Пафлагонскому, глас 3
Сто́лп воодушевленный воздержа́ния, сто́лп неколеби́мый Це́ркве, Стилиа́не, соде́лался еси́, блаже́нне. Го́споду от ю́ности вве́рился еси́, обита́лище Ду́ха яви́лся еси́, о́тче преподо́бне, Христа́ Бо́га моли́ дарова́ти на́м ве́лию ми́лость.
Кондак преподобному Стилиану Пафлагонскому, глас 4
От утро́бы ма́терния освяти́выйся, я́ко Боже́ственный Самуи́л, богоно́сне, подви́жнически Христа́ Бо́га просла́вил еси́. Те́мже исцеле́ний показа́лся еси́ кла́дязь и предста́тель боже́ственный отроко́в и младе́нцев, Христо́с бо тя́ све́тло сла́вит, Его́же измла́да, Стилиа́не, просла́вил еси́.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 НОЕМВРИ
Разсъждение
Много образовани езичници са дошли в Христовата Църква и са се кръстели само затова, защото Христовата Църква проповядва безсмъртния живот като един доказан факт, а не като някакво предчувствие на човешкия разум. Свети Климент Римски бил изучил цялата елинска философия, но душата му останала незаситена и празна. 24 -годишния младеж от цялата си душа пожелал да узнае има ли друг живот освен този, и по-добър ли е от този? Философията му предлагала само размишленията на различни хора, но никакво реално доказателство. Той тъгувал за своите починали родители и братя, и постоянно се измъчвал с въпроса дали ще се види с тях в някой друг живот. Всевиждащият Бог насочил стъпките му така, че той срещнал един човек, който му разказал за християните и тяхната вяра в задгробния живот. Това подбудило младия Климент веднага да замине от Рим в Иудея, та там, в самата люлка на християнската вяра, да получи достоверно знание относно задгробния живот. Когато чул проповедта на апостол Петър, цялата основана върху възкръсналия от мъртвите Христос, Климент презрял всички философски догадки и с цялото си сърце приел вярата в Христа, кръстил се и всецяло се отдал в служба на Божията Църква. Така е било, така е и днес – който има силна вяра във възкръсналия Христос и ясно разбиране за задгробния живот и съда, той с лекота се решава да заплати цената за влизане в този живот, т.е. да изпълни всички Божи заповеди.
БЕСЕДА за целта на разделяне на даровете, служението и званието
За усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Еф. 4: 12).
Дух Свети е разделил даровете и е поставил едни за апостоли, други за пророци, други пък за благовестници, пастири и учители за усъвършенстване на светиите – т.е. вярващите християни. Както в един дом честта и задълженията са разделени, както едни са честта и задълженията на родителя, други са честта и задълженията на отрасналите синове и дъщери, и други са честта и задълженията на малолетните деца и слугите, но всички заедно служат за взаимна полза, така е и в Божия дом, в светата Църква; всяка чест е обвързана в съответствие със задълженията, а служението на всички е полезно за всички. Така постепенно се съзижда Тялото Христово – светата Божия Църква. Всеки вярващ, подпомаган от другите, расте и се развива като член на това Тяло, в святост и чистота според мярата и съразмерно спрямо цялото голямо Тяло. А цялото Тяло, от началото до края на времената, особено пък след въплъщението на Бог Слово на земята, та чак до Страшния Съд, е Божията света Църква. Тяло – достойно за безсмъртие, Здание – достойно за Бога! Човешкото око не може да го види цялото, нито човешкият ум да го обхване. Здание от избран материал, от живи камъни, от очи и сърца. Без грубост и грозотия, нетленно и без недостатъци. Всичко е на своето място, всичко е прекрасно като цяло и като отделни части. Ето, братя, целта на нашето пътуване! Ето смисъла на нашето изпитание в горнилото на страданията! Ето нашия живот, по-добър от всички наши планове и по-прекрасен от всички наши желания.
О, Господи Иисусе, човеколюбиви наш Господи, не ни отхвърляй като негодни , но ни изглади и вгради в Твоето безсмъртно Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски