9 МАЙ / 26 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ВАСИЛИЙ, ЕП. АМАСИЙСКИ

СВ. ИОАНИКИЙ ДЕВИЧКИ

СВ. ГЛАФИРА

СВ. СТЕФАН ПЕРМСКИ

Кондак священномученику Василию, епископу Амасийскому, глас 4

Царе́во повеле́ние преоби́дев,/ Ца́рство Небе́сное получи́л еси́, Васи́лие,/ в не́мже лику́я,/ помина́й нас, чту́щих па́мять твою́,// священному́чениче.

Тропарь преподобному Иоанникию Девиченскому, Сербскому, глас 1

Поще́нием, моли́твами и благода́тию Боже́ственною просвети́вся,/ земны́я концы́ све́тло озаря́еши благоче́стно,/ чуде́с благода́ть от Бо́га прие́м,/ исцеля́еши неду́ги, ду́хи же лука́выя от челове́ков отгоня́еши,/ и́же с ве́рою притека́ют к ра́це моще́й твои́х святы́х,/ преподо́бне о́тче наш Иоанни́кие./ Сла́ва Да́вшему ти благода́ть,/ сла́ва Укрепи́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Иоанникию Девиченскому, Сербскому, глас 8

От ю́ности, Богому́дре, возлюби́в а́нгельское житие́,/ вся кра́сная оста́вил еси́,/ за́йде бо, я́коже звезда́ от ми́ра,/ восте́к к разу́мному и пра́ведному со́лнцу, Христу/ от Него́ же прие́мь благода́ть исцеле́ния,/ разли́чныя неду́ги врачу́еши притека́ющих к свяще́нней ра́це твое́й./ Те́мже и мы, соверша́юще любо́вию всечестну́ю твою́ па́мять, вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче Иоанни́кие.

Тропарь святителю Стефану, епископу Великопермскому, глас 4

Боже́ственным жела́нием/ от ю́наго во́зраста, Стефа́не прему́дре, разже́гся,/ яре́м Христо́в взял еси́/ и люде́й олядене́вшая дре́вле неве́рием сердца́,/ Боже́ственное се́мя в них се́яв,/ ева́нгельски духо́вне породи́л еси́./ Те́мже пресла́вную твою́ па́мять почита́юще, мо́лим тя:/ моли́, Его́же пропове́дал еси́,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак святителю Стефану, епископу Великопермскому, глас 8

Самозва́нен не и́щущим тебе́, святи́телю, обре́лся еси́,/ лю́ди, от и́дольския ле́сти свободи́в, ко Христо́ве ве́ре приве́л еси́/ и волхва́ пансо́тника посрами́л еси́,/ те́мже и пе́рвый епи́скоп и учи́тель Пе́рми был еси́./ Сего́ ра́ди духо́вная твоя́ ча́да,/ я́ко тобо́ю изба́вльшеся от и́дол, благода́рная тебе́ возопие́м:// ра́дуйся, Стефа́не, учи́телю прему́дрый

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АПРИЛ

Разсъждение

Светиите са живи и тяхната благодатна сила не отслабва с времето. Свети Иоаникий Девички и днес върши чудеса, както по времето на своя живот пред 500 години. Някой си Милош от Херцоговина се стягал да отиде на поклонение по светите места в Иерусалим. И точно когато се канел да тръгне на път, му се явил насън св. Иоаникий и му казал да не ходи в Иерусалим: „По-добре за тебе е да отидеш в Девич и там да почистиш и подредиш моята църква, отколкото да отидеш в Иерусалим“. Милуш послушал и отишъл в запустелия Девич, почистил го, подредил го и го направил отново да пропее[1]. Тук Милош се замонашил и останал до края на живота си. По времето на Първата световна война и австрийската окупация дошъл в Девич един офицер, унгарец, с отряд войници. Довел игумена Дамаскин при гробницата с кивота на св. Иоаникий и попитал какво има под плочата. „Светиня“ – отговорил игуменът. „Каква светиня! – с насмешка казал офицерът.  – Тук има нещо скрито“. И наредил на войниците с кирки и лопати да отместят плочата. Но по време на работата на офицера му призляло, легнал на постеля и преди да се мръкне, същия ден умрял. Уплашени, войниците изоставили започнатата работа и манастира и избягали.

БЕСЕДА за Христос като потвърждение за всяко добро

Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“ (II Кор. 1: 19).

Христос не е светлина и тъмнина, а само светлина. Христос не е истина и лъжа, а само истина. Нито пък е живот и смърт – Той е само живот. Нито пък Той е сила и безсилие – Той е само сила. Нито пък Той е любов и омраза – Той е само любов. Той е „да“ за всичко добро и в Него няма колебание между „да“ и „не“. Неговото учение е изцяло чисто, изцяло истинско, изцяло светло, изцяло човеколюбиво. Неговият път е точно прокаран и Той не допуска отклонение нито наляво, нито надясно. И сянка от грях не може да падне върху Неговото учение, нито ще намери място на Неговия път. Неговата личност е въплъщение на доброто; и всяко добро е в Него, всичко, що е грях, лъжа, злоба и неправда – вън от Него. Такова учение, такава Личност и такъв път са проповядвали апостолите Божии – учение, което утвърждава доброто и открива безкраен източник на доброто; път, който води  към реализиране и вечно блаженство[2] в това добро; Личност, която в Себе си съдържа всяко добро и всяко утвърждение на доброто. Да се държим, братя, и ние до тази единствена Личност, на този единствен път и в това единствено учение.

Всесилни Господи, помогни ни с Твоя Всесилен Свят Дух, та и нашият кратък живот на земята да утвърждава доброто, а не да го отрича. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Т.е. възобновил богослужението (бел. прев.).

[2] В ориг. – наслада (бел. прев.).