9 АПРИЛ / 27 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ

( ЦВЕТНИЦА – ВРЪБНИЦА )

СВ. МАТРОНА СОЛУНСКА

Тропарь на Вход Господень в Иерусалим, глас 1 

О́бщее воскресе́ние/ пре́жде Твоея́ стра́сти уверя́я/ из ме́ртвых воздви́гл еси́ Ла́заря, Христе́ Бо́же./ Те́мже и мы, я́ко о́троцы побе́ды зна́мения нося́ще,/ Тебе́ Победи́телю сме́рти вопие́м:/ оса́нна в вы́шних,// благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Кондак на Вход Господень в Иерусалим, глас 4 

На престо́ле на Небеси́,/ на жребя́ти на земли́ носи́мый, Христе́ Бо́же,/ А́нгелов хвале́ние и дете́й воспева́ние/ прия́л еси́ зову́щих Ти:// благослове́н еси́, гряды́й Ада́ма воззва́ти.

Ин тропарь на Вход Господень в Иерусалим, глас 4 

Спогре́бшеся Тебе́ креще́нием, Христе́ Бо́же наш,/ безсме́ртныя жи́зни сподо́бихомся воскресе́нием Твои́м,/ и воспева́юще зове́м:/ оса́нна в вы́шних,// благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Величание на Вход Господень в Иерусалим

Велича́ем Тя, Живода́вче Христе́, Оса́нна в вы́шних и мы Тебе́ вопие́м Благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Тропар на св. Матрона

Благоче́стно порабо́тившися Вседержи́телю,/ злоче́стием влады́чицы не порабо́тилася еси́, честна́я,/ но претерпе́ла еси́ тве́рдо те́мное заключе́ние и ран разжже́ние/ и преста́вилася еси́ к Бо́гу, Богому́драя му́ченице Матро́но,/ моли́ся о нас, соверша́ющих па́мять твою́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 МАРТ

Разсъждение

„Който замисля зло, в него няма чистота“ – казва св. Симеон Нови Богослов, па и добавя още: „Защото, как може да е чисто сърцето в онзи, който се валя в нечисти помисли, подобно на огледало, потъмняващо от прах?“. Виждаш ли на каква недостижима висота стои Христовата религия над всички останали вери и светски мъдрувания? Който само помисли [да стори] зло, макар и да не прави никакво зло, е виновен пред Бога и пред своята душа. Защото оскърбява Бога, а душата си погубва. Да бъдеш християнин в истинския смисъл, означава да се положат огромни усилия за очистването на своето сърце и своя ум от злите помисли. Какви са тези усилия – за това има здрава наука, която в наши дни е почти съвсем забравена, дори и от християните, [има и] един огромен опит на светите мъже и жени, който потвърждава тази наука. Да очистят себе си от злите и нечисти помисли – този корен на всяко зло, е било целта на великите подвижници, пещерниците и исихастите.

БЕСЕДА за християните като царе и свещеници

И ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята (Откр. 5: 10).

Господ Иисус желае да направи всички хора като Себе си. Като Син Божий Той желае всички хора да бъдат осиновени от Бога. Като Цар Той желае и ние да царуваме с Него. Като Свещеник – да сме Негови съслужители. Като Всесилен – да участваме в Неговата сила. Като Безсмъртен –да участваме в Неговото безсмъртие. Като Свят– да участваме в Неговата святост. Като Възкръснал – всички да сме деца на  Неговото възкресение. Това Господ желаел и затова слязъл на земята, за да ни отдели от животните, да ни издигне над скотския живот и да ни удостои с достойнство над видимите твари, с достойнство, каквото Адам имал в рая преди грехопадението. Заради Своето човеколюбие към хората и за спасителния Си план Господ бил разпнат на Кръст от еврейските първенци, а от нас, християните, Той и до днес безброй пъти жъне тръните на неблагодарността и неразумието. Ние се показваме като неблагодарни и като неразумни, когато пренебрегваме и потъпкваме Неговите заповеди. От своите грехове всеки грешник сплита нов трънен венец и го поставя на Неговата света глава. Какво зло ни е сторил Той, та постъпваме така? Кога Той е замислил дори на един от нас зло, та Му отвръщаме със зло? Той слязъл в нашата воняща яма, където сме привикнали на живот със змиите и скорпионите, извлякъл ни нависоко, във висините, в светлина и чистота, в Царството. Той желае да ни направи царе и свещеници, а ние отблъскваме Неговата спасителна десница и се връщаме в ямата със змиите и скорпионите. О, братя, достатъчно и предостатъчно е това Негово унижение и наше самопогубване. Да се хванем здраво за десницата на Спасителя и да тръгнем след Него. Той ни желае доброто. Той ни прави добро. За наше добро Той е пострадал. Той е единственият, единствения наш Приятел, Който не се променя.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски