Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
09.02.2020
(по граждански календар)
27.01.2020
(по църковен календар)
9 ФЕВРУАРИ / 27 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)
ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ
СЪБОР НА ВСИЧКИ РУСКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ
Тропарь святителю Иоанну Златоусту, глас 8
Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́./ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак святителю Иоанну Златоусту на перенесение мощей, глас 1
Возвесели́ся та́инственно честна́я Це́рковь/ возвраще́нием честны́х твоих моще́й,/ и, сия́ сокры́вши, я́ко зла́то многоце́нное,/ пою́щим тя неоску́дно подава́ет/ моли́твами твои́ми исцеле́ний благода́ть,// Иоа́нне Златоу́сте.
Тропарь Собору новомучеников и исповедников Церкви Русской, глас 4
Днесь ра́достно лику́ет Це́рковь Ру́сская,/ я́ко ма́ти ча́да, прославля́ющи новому́ченики и испове́дники своя́:/ святи́тели и иере́и,/ ца́рственныя страстоте́рпцы, благове́рныя кня́зи и княги́ни,/ преподо́бныя мужи́ и же́ны и вся правосла́вныя христиа́ны,/ во дни гоне́ния безбо́жнаго/ жизнь свою́ за ве́ру во Христа́ положи́вшия/ и кровьми́ и́стину соблю́дшия./ Тех предста́тельством, Долготерпели́ве Го́споди,// страну́ на́шу в Правосла́вии сохрани́ до сконча́ния ве́ка.
Ин тропарь Собору новомучеников и исповедников Церкви Русской, глас 4
Цвети́ Росси́йскаго лу́га духо́внаго/ в годи́ну лю́тых гоне́ний ди́вно процве́тшии/ новому́ченицы и испове́дницы безчи́сленнии:/ святи́телие и па́стырие,/ мона́си и мирсти́и, му́жие, жены́ же и де́ти,/ до́брый плод в терпе́нии Христу́ прине́сшии,/ моли́теся Ему́, я́ко насади́телю ва́шему,/ да изба́вит лю́ди Своя́ от безбо́жных и злых,/ да утвержда́ется же Це́рковь Ру́сская/ кровьми́ и страда́нии ва́шими// во спасе́ние душ на́ших.
Кондак Собору новомучеников и исповедников Церкви Русской, глас 3
Днесь новому́ченицы Росси́йстии в ри́зах бе́лых предстоя́т А́нгцу Бо́жию/ и со а́нгелы песнь побе́дную воспева́ют Бо́гу:/ благослове́ние, и сла́ва, и прему́дрость,/ и хвала́, и честь, и си́ла, и кре́пость// на́шему Бо́гу во ве́ки веко́в. Ами́нь.
Ин кондак Собору новомучеников и исповедников Церкви Русской, глас 2
Но́вии страстоте́рпцы Росси́йстии,/ испове́днически по́прище зе́мное прете́кшии,/ страда́ньми дерзнове́ние прии́мшии,/ моли́теся Христу́, вас укрепи́вшему,/ да и мы, егда́ найде́т на ны испыта́ния час,/ му́жества дар Бо́жий восприи́мем./ О́браз бо есте́ лобыза́ющим по́двиг ваш,/ я́ко ни скорбь, ни теснота́, ни смерть// от любве́ Бо́жия разлучи́ти вас не возмого́ша.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЯНУАРИ
Разсъждение
Велико дело е постът, но любовта е по-велика. Ако с поста се прогонват демоните, укротяват се страстите, смирява се тялото, духът се изправя, чрез любовта Бог се вселява в човека. Сам Господ е установил поста като необходим, но любовта е посочил като главна заповед. През първата половина на миналото столетие в Охрид управлявал Джеладин бей, отделил се от султана и станал самостоятелен господар, а Църквата по това време управлявал митрополит Калиник. Джеладин бей и Калиник, макар и с различни вери, били твърде добри приятели, и често си ходели един другимо на гости. Случило се Джеладин бей да осъди 25 християни на обесване. Трябвало да бъдат обесени на Велики Петък. Митрополитът, много разтревожен от това, отишъл при Джеладин бей и го замолил да смекчи наказанието. Докато разговаряли, станало време за обяд и беят поканил митрополита на трапезата да обядва. За храна било поднесено агнешко месо. Митрополитът се извинил, че заради поста не може да остане да обядва и се наканил да излезе. Беят се натъжил и рекъл на митрополита: „Избирай, или да ядеш с мене и 25 човека да не бъдат обесени, или, ако не ядеш, да бъдат качени на бесилката“. Митрополитът се прекръстил и седнал да обядва, а Джеладин отменил смъртното наказание на осъдените.
БЕСЕДА за недоуменията на маловерните
Какъв[1] е Тоя, та и ветровете, и морето Му се покоряват? (Мт. 8: 27).
Така се питали апостолите, още не познавайки Господа Иисуса, а виждайки как укротява бурното море и ветровете. Какъв е Тоя, та и ветровете , и морето Му се покоряват? Това е Онзи, Който е сътворил ветровете и морето. Какво чудно има, значи, че Неговите собствени творения го слушат? Брадвата не е ли послушно оръдие в ръцете на онези, които са я направили? Господ всичко е сътворил със Слово, затова и всичко се покорява на Неговото Слово. Кой е Този, братя? Това е Онзи, същият, Който преди това е повдигал ветровете и ги е укротявал, и Който е карал морето да бушува и го е обуздавал. Това е Онзи, същият, Който и днес постъпва така. Като Човек Той стои пред хората и запрещава на бурния вятър и бушуващото море, за да премахне хорската заблуда, че ветровете и морето се движат и смиряват от слепия случай или някаква зла сила, завинаги да им открие истината, че разумната и добра Сила на Сътворителя по Своя Промисъл управлява и заповядва на всички стихии. „Кой е Този?“ – се питали апостолите. Този е безгрешният Син Божий, о, свети апостоли, Чието Име вие ще понесете по целия свят, и за Което Име ще бъдете мъчени и заклани като агнета от вълци. Кой са вълците? Онези, дето мислят, че вятърът сам от себе си се движи и морето от само от себе си се вълнува и утихва. О, свети апостоли, които питахте и получихте истински отговор, и истината възвестихте на целия свят, молете се за нас, та ние и всички да се просветим с тази истина.
О, Господи всеумни и всесилни, умири ветровете на греха и утеши бурята на нечистите и недостойни наши страсти. На Тебе слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – Кой е? (бел. прев.).