8 ОКТОМВРИ / 25 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ПРЕП. ЕВФРОСИНИЯ АЛЕКСАНДРИЙСКА

ПРЕП. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ

Тропарь преподобной Евфросинии Александрийской, глас 8

В тебе́, ма́ти, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́мши бо крест, после́довала еси́ Христу́/ и, де́ющи, учи́ла еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бная Евфроси́ние, дух твой.

Кондак преподобной Евфросинии Александрийской, глас 2

Вы́шнюю жизнь возжеле́вши получи́ти,/ до́льнюю сла́дость тща́тельно оста́вила еси́/ и саму́ю себе́ смеси́ла еси́ посреде́ муже́й, красне́йшая,/ Христа́ бо ра́ди, Жениха́ твоего́,// о обру́чнице привре́менном небрегла́ еси́.

Тропарь преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на преставление, глас 4

И́же доброде́телей подви́жник,/ я́ко и́стинный во́ин Христа́ Бо́га,/ на стра́сти вельми́ подвиза́лся еси́ в жи́зни вре́менней,/ в пе́ниих, бде́ниих же и поще́ниих о́браз быв твои́м ученико́м;/ те́мже и всели́ся в тя Пресвяты́й Дух,/ Его́же де́йствием све́тло укра́шен еси́./ Но я́ко име́я дерзнове́ние ко Святе́й Тро́ице,/ помина́й ста́до, е́же собра́л еси́, му́дре,/ и не забу́ди, я́коже обеща́лся еси́,/ посеща́я чад твои́х,// Се́ргие преподо́бне, о́тче наш.

Кондак преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на преставление, глас 8

Христо́вою любо́вию уязви́вся, преподо́бне,/ и Тому́ невозвра́тным жела́нием после́довав,/ вся́кое наслажде́ние плотско́е возненави́дел еси́,/ и я́ко со́лнце Отече́ству твоему́ возсия́л еси́;/ тем и Христо́с да́ром чуде́с обогати́ тя./ Помина́й нас чту́щих пресве́тлую па́мять твою́, да зове́м ти:// ра́дуйся, Се́ргие Богому́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 СЕПТЕМВРИ

Разсъждения

Светецът не блести външно. Неговото богатство е вътре, в душата. Някой си селянин дошъл отдалече в манастира, за да види св. Сергий. Като попитал монасите за игумена, те му казали, че работи в градината. Селянинът отишъл в градината и там видял човек облечен в бедни и изкърпени дрехи, който копаел като всеки друг аргатин. Селянинът недоволен се върнал в манастира, мислейки в себе си, че монасите му се подиграват и повторно обяснил, че желае да види прославения отец свети Сергий. Тогава и Сергий пристигнал в манастира, нагостил селянина, като сам му прислугвал на трапезата. Светецът виждал в сърцето на селянина, че той мисли за него съвсем ниско. Даже го утешавал, че ако почака още малко, ще види Сергия. През това време в манастира пристигнал някой си княз с болярите си. И князът и болярите дълбоко се поклонили на св. Сергий и помолили за неговото благословение. Тогава монасите извели онзи селянин от стаята, та да има място за новите гости. И селянинът отдалеч, с учудване гледал и надзъртал, та да види отдалеч онзи, когото не искал да види отблизо. Укорявал сам себе си и много се срамувал от своето незнание. Когато князът си отишъл, селянинът бързо пристъпил към светеца, паднал в неговите нозе и започнал да моли за прошка. А великият светия го погалил и рекъл: „Не тъгувай, сине, единствено ти правилно си помислил за мене, смятайки ме за нищо, докато всички други се мамят, имайки ме за нещо велико“.

БЕСЕДА за общото богатство на Отца и Сина

Всичко, що има Отец, е Мое (Иоан 16: 15).                         

Това са едни от последните Христови думи преди самото Му страдание. Изключително важни думи, защото разкриват пред света Божеството на Христос Спасителя, а във връзка със следващите думи: Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести, показват и равенството на Дух Свети с Отца и Сина. Това, което Духът ще вземе, не може да бъде друго, нито противно, на това що е на Отца, защото Всичко, що има Отец, е Мое. Защо Господ не казал: ще вземе Моето, а от Моето? Защото Дух Свети няма да донесе всичко на хората, а само толкова, колкото могат да приемат, и колкото им е необходимо. Една част ще се даде на вярващите на земята, а една част пък ще им се даде в Царството небесно. Тази небесна част е онази, която прозорливият апостол описва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. Всичко това, и несравнимо повече е Христово богатство. Неговото богатство не е само на този свят, то е и на онзи и е несравнимо по-голямо и повече от двата свята. Негова е вечността, Негово е безсмъртието, Негова е съвършената сила, Негова е съвършената мъдрост, Негова е съвършената любов, Негова е съвършената доброта и милостта, правдата и истината, и всичко що може на ум да ни дойде и езикът ни да изрече. Негово е всяко съвършенство, което надминава всичко, което хората могат да проумеят. Всичко, което има Отец, има [в пълнота] и Синът, има и [в пълнота] и Дух Свети. Всичко, що има Отец, е Мое. С тези думи неописуемият Богаташ, недостижимият Царски Син, в онази тъмна нощ, когато босоног трябвало да излезе пред еврейските първенци за да бъде бичуван и оплют, обявил пред учениците си Своето богатство, което за тях било неясно и немислимо.

О, Господи Боже наш, Троице Пресвята и Пребогата, помилуй нас грешните и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски