8 СЕПТЕМВРИ / 26 АВГУСТ (СТАР СТИЛ) 

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВЛАДИМИРСКА“ И „УМИЛЕНИЕ (ПСКОВСКО – ПЕЧЕРСКА)“

СВ. МЪЧЕНИЦИ АДРИАН И НАТАЛИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Владимирской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется сла́внейший град Москва́,/ я́ко зарю́ со́лнечную восприе́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ к не́йже ны́не мы притека́юще и моля́щеся Тебе́, взыва́ем си́це:/ о, пречу́дная Влады́чице Богоро́дице!/ Моли́ся из Тебе́ воплоще́нному Христу́ Бо́гу на́шему,/ да изба́вит град сей и вся́ гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих,// и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рд.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Владимирской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злых/ прише́ствием Твоего́ честна́го о́браза, Влады́чице Богоро́дице,/ све́тло сотворя́ем пра́зднество сре́тения Твоего́ и обы́чно зове́м Ти́:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Владимирской», глас 8

К Взбра́нней Воево́де и Засту́пнице, Де́ве и Богоро́дице,/ в чи́стей со́вести, ве́рою утверди́вшеся, ру́сстии наро́ди,/ невозвра́тно наде́жду иму́ще, притеце́м,/ к чудотво́рному Ея́ и пречи́стому о́бразу, и возопие́м Ей:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умиление» Псково-Печерской, глас 4

К Богоpо́дице с умиле́нием пpипаде́м,/ вси, гpехми́ обpемене́ннии,/ чудотво́pную Ея́ ико́ну Умиле́ния облобыза́юще/ и вопию́ще со слеза́ми:/ Влады́чице, пpиими́ моле́ние недосто́йных pаб Твои́х/ и пода́ждь нам, пpося́щим,// ве́лию Твою́ ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умиление» Псково-Печерской, глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Пречи́стая Де́во,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь мученику Адриану Никомидийскому, глас 3

Бога́тство неиждиву́щее вмени́л еси́/ ве́ру спасе́нную, треблаже́нне,/ оста́вль оте́ческое нече́стие/ и Влады́ки стопа́ми ше́ствуя,/ Боже́ственными дарова́нии обогати́лся еси́,/ Адриа́не сла́вне;/ Христа́ Бо́га моли́// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак мученикам Адриану и Наталии Никомидийским, глас 4

Жены́ Богому́дрыя Боже́ственная словеса́ в се́рдце положи́в,/ Адриа́не, му́чениче Христо́в, к муче́нием усе́рдно устреми́лся еси́,// с супру́гою вене́ц прие́мь.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АВГУСТ

Разсъждение

Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.

БЕСЕДА за Христовите страдания–  такива, каквито ги предсказал Исаия

Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исая 50: 6).

Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият  Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.

О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).