8 АВГУСТ / 26 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕРМОЛАЙ, ЕРМП И ЕРМОКРАТ

СВ. МОИСЕЙ УГРИН

СВ. ПАРАСКЕВА РИМСКА

Тропарь священномученикам Ермолаю, Ермиппу и Ермократу Никомидийским, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь священномученикам Ермолаю, Ермиппу и Ермократу Никомидийским, глас 8

Тро́ицы провозве́стницы,/ тро́ице му́чеников честна́я,/ и́дольское нече́стие обличи́вшии/ и тьмочи́сленнаго врага́ сокруши́вшии,/ ны́не, со Христо́м ца́рствующе, моли́те,/ свяще́нный Ермола́е со Ерми́ппом и Ермокра́том сла́вным,/ я́ко да и на́ша враги́ победи́м/ и прии́мем от Царя́ всех, Бо́га, ве́чный живо́т// и вене́ц нетле́нный.

Кондак священномученику Ермолаю Никомидийскому, глас 4

Я́ко святи́тель благоче́стно пожи́в/ и священномуче́ния вене́ц прия́л еси́./ И́дольския же́ртвы погаси́в,/ до́брый па́стырь Христо́ва ста́да был еси́, прему́дре,/ и Пантелеи́мону и́стинный учи́тель./ Сего́ ра́ди почита́ем тя пе́сньми, вопию́ще:// от бед изба́ви нас при́сно моли́твами твои́ми, Ермола́е, о́тче наш.

Тропарь преподобному Моисею Угрину, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 3

Друга́го тя Ио́сифа,/ вели́кий чистоты́ и целому́дрия рачи́телю,/ всече́стне и равноа́нгельне Моисе́е,/ свяще́нными пе́сньми восхваля́юще, гре́шнии,/ мо́лимтися приле́жно:/ моли́ Христа́ Бо́га,/ я́ко да исцели́т вся на́ша стра́сти// и пода́ст ве́лию ми́лость.

Ин тропарь преподобному Моисею Угрину, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 3

Труды́ и по́двиги со страстьми́ по чистоте́ твое́й ви́дя, свя́те,/ кто не удиви́тся?/ Глад бо, темни́цу и ра́ны прие́мля,/ не порабо́тился еси́ сласте́м ля́ховицы,/ но, я́ко царь, страстьми́ облада́яй,/ ны́не и тогда́ возпросла́вился еси́ от Всеви́дящаго челове́ческая сердца́,/ от Него́же во искуше́ниих всем посо́бствовати благода́ть прие́м,/ посо́бствуй и нам, твою́ па́мять чту́щим,// Моисе́е преподо́бне.

Кондак преподобному Моисею Угрину, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 3

В Вы́шних еди́наго Бо́га ища́/ земна́я вся презре́л еси́,/ о телеси́ свое́м неради́в,/ на му́ки му́жески себе́ вда́л еси́,/ глад, жа́жду, у́зы, в темни́це затворя́емь, до́блественно претерпе́л еси́,/ бие́ния, кро́ве излия́ние и удо́в отре́зание,/ чи́стаго ра́ди де́вства твоего́,/ му́жески поне́сл еси́./ И ны́не с де́вственными ли́ки предстоя́ Пресвяте́й Тро́ице,/ от всех искуше́ний моли́ изба́витися вопию́щим ти:// ра́дуйся, Моисе́е, о́тче блаже́ннейший.

Тропарь преподобномученице Параскеве Римской, глас 1

Тща́ние иму́щи сообра́зно и́мени твоему́, тезоимени́тая,/ равноимя́нную тебе́ ве́ру в сожи́тельство избра́ла еси́,/ Параске́во победоно́сная,// те́мже излива́еши исцеле́ния и мо́лишися о душа́х на́ших.

Кондак преподобномученице Параскеве Римской, глас 4

Храм твой, всечестна́я,/ я́ко враче́бницу душе́вную обре́тше,/ в нем вси ве́рнии/ велегла́сно почита́ем тя,// преподобному́ченице Параске́во сла́вная.

Ин кондак преподобномученице Параскеве Римской, глас 8

Страстоте́рпице, ве́рнии, песнь Параске́ве, прииди́те, согла́сно воспои́м,/ облистава́ет бо чудесы́ в ми́ре,/ отгоня́ющи пре́лести тьму,/ подаю́щи ве́рным благода́ть незави́стную, зову́щим:// ра́дуйся, му́ченице многострада́льная.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ

Разсъждение

Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница –  света Сара, 30 години в пустинята била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и го прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда ѝ се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. Оттогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото – от невъздържание от храната и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелства и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир – общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.

БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя,  нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (II Петр. 2: 20).

Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата и всички нейни дълбини апостолът ги вижда ясно и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение – безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят и заради това човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение – когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му състояние бива по-лошо от първото. Защото, като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние и скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта. Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!

О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави, когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски