8 ЮЛИ / 25 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ФЕВРОНИЯ ДЕВИЦА

СВ. ДИОНИСИЙ АТОНСКИ

СВ. ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ

Тропарь преподобномученице Февронии деве, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Февро́ния/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́.// Тоя́ моли́твами, я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобномученице Февронии деве, глас 6

Женише́ мой, сладча́йший Христе́, — взыва́ше Февро́ния, —/ не тру́дно ми тещи́ во след Тебе́,/ и́бо сла́дость любве́ Твоея́ ду́шу мою́ наде́ждею впери́/ и красота́ ми́лости Твоея́ се́рдце мое́ услади́/ испи́ти ча́шу страда́ний по Тебе́,/ да досто́йну мя в черто́зе с му́дрыми де́вами ликовствова́ти о Тебе́ сопричте́ши./ Те́мже, преподо́бная страстоте́рпице,/ почита́юще по́двиги трудо́в твои́х, мо́лим тя:// моли́ не затвори́тися и нам черто́га две́рем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮНИ

Разсъждение

„Който иска да отклони от себе си бъдещи беди, трябва с радост да изтърпи сегашните“ – е казал Марк Подвижник. За голяма беда хората смятат клеветата; и са малко онези, които търпят тази беда без ропот, прекрасни плодове на претърпяната напаст! Напастта се допуска върху нас за добра духовна търговия, а ние пропускаме сгодата и оставаме на пазара без полза. Виж, и Атанасий, и Василий, и Златоуст, и Макарий, и Сисой, и хиляди други последователи от оклеветените, били най-оклеветени. Но Бог, Който всичко устройва за нашето спасение, тъй е устроил, та от тръните на клеветата да изникнат ухайните рози на славата за всички оклеветени заради Неговото Име. Ако не би бил оклеветен, нима Стефан щял да види небето отворено и славата Божия на небето? И клеветата върху целомъдрения Иосиф –  не послужила ли за неговата още по-голяма слава?

БЕСЕДА за днешния и утрешния ден

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден (Пртч. Сол. 27: 1).

Да не се хвалим, братя, с онова, що не е в наша власт. Времената и годините Господ е поставил под Своя власт и Той разполага с тях. Само Бог знае дали утре ще бъдем между живите или мъртвите. Някои са умрели в навечерието на венчавката си; някои пък са слезли в гроба в навечерието на коронясването им с царската корона. Тогава, значи, никой да не казва: „Утре ще бъде най-щастливият ми ден в живота – утре сключвам брак!“. Или: „Утре ще сложа царската корона!“. Или: „Утре отивам на голяма гощавка!“. Или: „Утре ще получа голяма печалба!“. О, нека никой да не говори за утрешното щастие. Виж, още тази нощ, може душата ти да излезе от тялото и сутринта да се окажеш обкръжен от черните демони на митарствата! Още тази нощ човек може да се раздели от сродници и приятели, от богатството и честта, от слънцето и звездите, и да се окаже в съвсем непознато общество, на непознато място и на неочакван съд. Вместо да се хвалим с утрешния ден, по-добре да се молим Богу да ни даде „хлеб наш насущний“ и днес. Може днешният ден да ни е последен на земята. Затова е добре да прекараме този ден в покаяние за всички минали на земята дни, отколкото напразно да фантазираме за утрешния ден – ден, който за нас може и да не настъпи. Безсмисленото фантазиране за утрешния ден не може да ни донесе нищо добро, докато покаянието с плач, за един ден, може да ни спаси от вечния огън.

Господи праведни, изгори нашата безумна суета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски