8 ЮНИ / 26 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПАОСТОЛИ КАРП И АЛФЕЙ

СВ. ГЕОРГИ СОФИЙСКИ, НАЙ-НОВИ

Тропарь апостолу Карпу, епископу Берийскому, глас 3

Апо́столе святы́й Ка́рпе,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу Карпу, епископу Берийскому, глас 4

Я́ко звезду́ пресве́тлую, Це́рковь всегда́ стяжа́ тя, апо́столе Ка́рпе,/ чуде́с твои́х многоподава́нием просвеща́ема,// спаси́ ве́рою чту́щих па́мять твою́.

Тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

В терпе́нии многоиску́снем, блаже́нне му́чениче Гео́ргие,/ огнеиску́сную смерть претерпе́л еси́/ и по кончи́не твое́й вене́ц от Христа́ нетле́нный/ с му́ченическими ли́ки прия́л еси́./ И ны́не, на земли́ кро́тких досто́йно водворя́яся,/ Христа́ Бо́га о нас непреста́нно моли́,// и́же ве́рою покланя́ющихся ра́це мо́щей твои́х.

Кондак мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому, глас 2

Вы́шния сла́вы жела́я, многострада́льне Гео́ргие,/ агаря́нскую пре́лесть поплева́в, попра́л еси́/ и побе́ды вене́ц прия́л еси́,/ А́нгелом ны́не свеселя́ся и му́чеником соводворя́яся,// с ни́миже Христу́ Бо́гу моли́ся непреста́нно о всех нас.

Ин тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

Боже́ственным жела́нием от ю́наго во́зраста/ весь сам себе́ Го́сподеви возложи́в,/ в моли́твах и посте́х о́браз быв доброде́тели,/ бога́тство же, и сла́ву, и доброро́дство теле́сное, я́ко не су́щее, презре́в,/ и Христа́ еди́наго от души́ возлюби́л еси́,/ и Того́, и́стиннаго су́ща Бо́га, в Тро́ице покланя́ема,/ пред нечести́выми ту́рки пропове́дал еси́,/ и, срацы́нскую ве́ру, и зако́ны Моаме́фовы под нога́ми попра́в/ и мучи́теля ужаси́в,/ муче́ния венце́м украси́вся, сла́вне,/ к Небе́сным восте́кл еси́ ликостоя́нием,/ прему́дре Гео́ргие./ Моли́ Христа́ Бо́га/ сохрани́ти оте́чество твое́ и спасти́ лю́ди и град,// и́же твоя́ по́двиги при́сно почита́ющия.

Ин кондак мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому, глас 4

Я́ко звезда́ пресве́тлая, яви́лся еси́ непреле́стная ми́рови,/ пра́веднаго со́лнца Христа́ возвеща́ющи страда́нии твои́ми, страстоте́рпче,/ вели́кий му́чениче Христо́в Гео́ргие,/ и пре́лесть погаси́л еси́ срацы́нскую,/ и Моаме́фова преда́ния и зако́ны под нога́ми твои́ми попра́л еси́,/ и беззако́ннаго царя́ и мучи́телей ужаси́л еси́ кре́пким твои́м терпе́нием,/ и ве́рным подае́ши свет,/ моля́ся к Бо́гу непреста́нно// о всех нас.

Ин тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

Боже́ственною уя́звлен любо́вию,/ прему́дре Гео́ргие сла́вне,/ Христа́ Бо́га нечести́вым пропове́дал еси́/ и злоче́стие ту́рское нога́ми попра́л еси́;/ муче́ния же венце́м украси́вся,/ к Небе́сным восте́кл еси́ ликостоя́нием./ Моли́ Христа́ Бо́га/ сохрани́ти оте́чество твое́, град и лю́ди,// по́двиги твоя́ при́сно почита́ющия.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮНИ

Разсъждение

Покаянието е необходимо за християнина до последния му дъх. „Разгледай и ще видиш – казва св. Марк Подвижник, – че тайната на благочестието при Божиите угодници е осъществена чрез покаянието.“ Покаяние до смъртния час! Случило се такова нещо – на умиране стар постник и известен духовник извикал свещеника да го причaсти. По пътя към свещеника се присъединил един разбойник и пожелал да види как умира светият човек. Светият старец спокойно приел Причастието и спокойно се поразговорил със свещеника. Тогава разбойникът заплакал и казал: „Блазе ти! Ах, с каква ли смърт ще се удостоя аз?“. Светият старец (изведнъж се възгордял) отговорил: „Бъди и ти като мене, па и за тебе ще бъде както за мене!“. Разбойникът се върнал по пътя си, плачейки и нареждайки сам над себе си. След това паднал и умрял. Тогава хората видели как един иродиев плаче над светия старец, а играе и пее над разбойника. Когато го попитали за значението на това, той отговорил: „С гордостта си той погуби всичките си заслуги; с покаянието пък този [разбойник] обра всички плодове“.

БЕСЕДА за страха на безбожника

Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв (Пртч. Сол. 28: 1).

Безбожниците се плашат и от сянката; сянката от дърветата им се струва като войска. Когато нещо прошумоли, безбожникът си мисли – отмъстител дохожда! Трептенето на листа чува като звънтенето на верига; гласът на птиците му се струва като глас на ловец, който преследва дивеч; на тревата гледа като на издайник на своето злодеяние; на водата като на свидетел против него; на слънцето като на съдия; на звездите като на присмехулници. О, братя мои, колко лъжи се раждат от страха! Защото страхът е от греха, греха от дявола, а дяволът е баща на всички лъжи. Страхът е първият плод на греха. Когато Адам съгрешил, той се скрил от Божието лице. И когато Бог го повикал, той казал: Чух гласа Ти в рая и ме достраша (Бит. 3: 10). Преди греха Адам не познавал страха; нито се криел от Божието лице, а напротив, винаги тичал да срещне Бога. А като съгрешил, се изплашил! А праведникът е смел като лъв. Без грях, без страх. Без грях и без немощи. Безгрешните са силни, твърде силни, безгрешните са храбри – твърде храбри. Праведниците са силни и безстрашни. Такива са праведниците – но само праведниците.

О, Господи безгрешни, спаси ни от безполезния страх, но преди това ни запази от греха – родителя на [всеки страх] страха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски