8 АПРИЛ / 26 МАРТ ( СТАР СТИЛ)

ЛАЗАРОВО ВЪЗКРЕСЕНИ – ЛАЗАРОВ ДЕН

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МЕЛЕТИНСКА“

СЪБОР НА СВ. АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

СВ. АЛЛА И СВ. ЛАРИСА

СВ. ГЕОРГИ СОФИЙСКИ СТАРИ

Тропарь в Лазареву субботу, глас 1

О́бщее воскресе́ние/ пре́жде Твоея́ стра́сти уверя́я,/ из ме́ртвых воздви́гл еси́ Ла́заря Христе́ Бо́же./ Те́мже и мы я́ко о́троцы побе́ды зна́мения нося́ще,/ Тебе́ победи́телю сме́рти вопие́м:/ оса́нна в вы́шних,// благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Кондак в Лазареву субботу, глас 2

Всех ра́дость Христо́с, и́стина, свет,/ живо́т, и ми́ра воскресе́ние,/ су́щим на земли́ яви́ся Свое́ю бла́гостию,/ и бысть о́браз воскресе́ния,// всем подая́ боже́ственное оставле́ние.

 Тропарь Архангелу Гавриилу, глас 4

Небе́сных во́инств Архистрати́же,/ мо́лим тя при́сно мы недосто́йнии,/ да твои́ми моли́твами огради́ши нас/ кро́вом крилу́ невеще́ственныя твоея́ сла́вы,/ сохраня́я нас, припа́дающих приле́жно и вопию́щих:/ от бед изба́ви нас,// я́ко чинонача́льник Вы́шних сил.

Кондак Архангелу Гавриилу, глас 8

Пресве́тлыя и Честны́я, и Вседе́тельныя,/ пренеисче́тныя и стра́шныя Тро́ицы,/ ты еси́, Архистрати́же, сла́вный служи́телю и моли́твенниче,/ ны́не непреста́нно моли́/ изба́витися нам от вся́ких бед и мук, да зове́м ти́:// ра́дуйся, покро́ве рабо́м твои́м.

Ин кондак Архангелу Гавриилу, глас 2

Архистрати́же Бо́жий, служи́телю Боже́ственныя сла́вы,/ А́нгелов нача́льниче, и челове́ков наста́вниче,/ поле́зное нам проси́, и ве́лию ми́лость,// я́ко Безпло́тных Архистрати́г.

Ин кондак Архангелу Гавриилу, глас 2

На Небесе́х зря Бо́жию сла́ву/ и на земли́ с высоты́ подая́ благода́ть,/ нача́льниче А́нгелов, му́дре Гаврии́ле, Бо́жия сла́вы служи́телю/ и ми́ра Боже́ственный побо́рниче,/ спаса́й, соблюда́й вопию́щия ти:// сам бу́ди помо́щник, и никто́же на ны.

ТРОПАР НА СВ. ГЕОРГИ СОФИЙСКИ СТАРИ, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 МАРТ

Разсъждение

Когато стане някое чудо, не се смущавай, а се весели. Това е Божи пръст – за награда или за наказание, или за да окуражи Своите верни, или да изведе грешника на пътя на спасението. Хората често сравняват този свят с огнена машина[1]. Като видиш един локомотив или друга парна машина, ти знаеш, че в нея е скрит машинистът. Ако машинистът подаде своята глава, или махне с ръка, или подаде пръчка, или развее кърпа, или ви хвърли писмо, или направи някакъв друг знак, това с нищо не те учудва – нали така? Ти знаеш, че с това не се променя ходът на локомотива, нито пък се поврежда дори и едно болтче[2] в него. Защо тогава невярващите казват, че Бог със Своите чудеса променя хода на световната машина? Защото са тъпоумни. А вярващите се радват на Божиите знаци като дете, изплашено от огнената машина, което се радва, когато подобен нему човек се покаже от машината. О, колко приятно е за нас, когато из тази няма вселена, която бучи около нас, се покаже Някой, подобен нам, и Който ни познава и обича! Когато стане чудо, знай – този Подобен на нас ни приветства и ни казва: „Не бойте се, Аз съм над всичко това!“. Св. Василий Нови вършел много чудеса: с молитва изцелявал болни и виждал съдбата на хората като в отворена книга. Чрез Своя угодник Бог, както винаги, показвал Своята любов и сила към хората. Та вярващите да се утвърдят във вярата, а невярващите да се засрамят и да се обърнат към вярата.

БЕСЕДА за скорошното пришествие на Господ

Ето, ида скоро (Откр. 22: 7).

Невярващите и погубващи душите си ще кажат: „Обещал е преди две хиляди години, че ще дойде, а още не идва!“. Така се подиграват онези, които ще стенат във вечните мъки. А ние, които се подготвяме за радост в Неговото Царство, знаем, че той ще дойде в сила и слава, както е обещал. Ние знаем, че той вече е идвал безброй пъти и се е явявал на Своите верни. Не се ли е явил на Иоан Боговидец, комуто казал тези думи: Ето, ида скоро? Иоан Го видял в сила и слава и почувствал десницата Му върху себе си, когато се уплашил и паднал като мъртъв пред Неговите нозе. Той тури върху ми дясната Си ръка. Не се ли явил на Савел, който преди това дишал омраза към християните, и паднал на земята, когато на пътя за Дамаск видял Господа и чул Неговия глас: Савле, Савле, що Ме гониш? И не е ли е влязъл Той в сърцето на апостол Павел, когато той изповяда: И вече не аз живея, а Христос живее в мене! Не се ли явил на многобройните мъченици и мъченички за Неговото име, за да ги окуражи, изцели и помилва? Не се ли е явил на Антоний Велики, на Теодор Стратилат, на света Марина, на свети Силвестър, на толкова много и много други? Но за какво говорим? Нима след три дни не се върнал от царството на смъртта и не се явил на апостолите? Не се ли е явявал много и много пъти в помощ на Църквата, като възкръснал от мъртвите, и когато Неговите врагове ликували, мислейки, че завинаги са предали Неговата Църква на смърт? Нима не е показал Той Своята сила в Църквата и по времето на Нерон, както и по времето на Константин; по времето на Иулиан, както и по времето на Иустиниан; по времето на арабския гнет, както и по времето на турското и монголското робство над християните? О, верни братя мои, не се лъжете. Той е дохождал много пъти и до ден-днешен дохожда. Към всяка душа, ако не е възпрепятстван от нечистота (ѝ), Той идва. Но всички ние Го очакваме да дойде за последен път в сила и слава. И знаем, че това Негово пришествие е сигурно.

Господи преблагий, преди да дойдеш ни, удостой да познаем Твоето лице и да се засрамим от помраченото от греховете наше лице! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – кола (бел. прев.).

[2] В ориг. – игла (бел. прев.).