7 МАЙ / 24 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МОЛЧЕНСКА“

СВ. САВА СТРАТИЛАТ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Молченской»

Дне́сь све́тло красу́ется сла́вный гра́д Москва́ и в Пути́вле ликова́ние ве́лие, я́ко честву́ют, Богома́ти, ди́вную ико́ну Твою́, ме́дом благода́ти все́х напоя́ющую.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Молченской»

Притеце́м, лю́дие, к Влады́чице на́шей Де́ве Богоро́дице, ико́ну бо Свою́ Молче́нскую на́м дарова́, то́ки исцеле́ний источа́ющую, вся́кую по́мощь в душе́вных и теле́сных неду́зех подаю́щую и к жи́зни ве́чной приводя́щую.

Тропарь мученику Савве Стратилату, глас 5

Земна́го са́на по́яс оста́вив и по́чести, страда́льче,/ пред мучи́телем, льсти́вым царе́м,/ Христа́ Бо́га су́ща испове́дал еси́,/ и Того́ ра́ди мно́га страда́ния подъя́л еси́, сла́вне./ Те́м прекра́сным побе́ды венце́м увя́злся еси́/ от Царя́ всех ца́рствующаго,/ с Небе́сными во́и све́тло преукра́шен./ Предстоя́ Тому́, Са́вво,// моли́, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Савве Стратилату, глас 4

Непобеди́мый я́влься, стратила́т,/ ва́рварския ко́зни победи́л еси́/ и, страда́льчествовав, сла́вне, тверде́йши,/ мно́жество враго́в неви́димых побори́л еси́,/ те́мже вене́ц испле́л еси́ побе́ды./ О нас моли́ Христа́, Са́вво всеблаже́нне,// ве́рою почита́ющих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АПРИЛ

Разсъждение

Като препоръчва на християните да ходят в храма на молитва, Златоуст казва: „Ако някой донесе на подчинените граждани царска или княжевска грамота, гражданите не изследват живота на приносителя – дали той е богат или беден, праведен или грешен, но всички внимателно слушат онова, което той чете. А щом такова страхопочитание имате от земния цар, как ли трябва да слушате нас (свещениците) тук, където Творецът на небесните сили говори чрез нас, грешните? И наистина, какво друго е Свещеното Писание, освен Грамота на Небесния Цар! Как да не ни интересува тази единствена и спасителна Грамота, когато нас ни интересуват и най-незначителните наредби на най-нисшите власти в държавата? Св. Антоний е казал: „За всичко, което правиш, имай за него оправдание [основание] в Св. Писание“. Но как ще намериш за него оправдание в Св. Писание, ако не познаваш Св. Писание?

БЕСЕДА за нищожността на всичко в сравнение с Христос

Всичко считам за смет, за да придобия Христа (Филип. 3: 8).

Апостолът, който пише това, имал светска ученост, имал богатство и приятели, бил млад и здрав, имал всички предпоставки за светски успехи между своя народ. Но той казал: От всичко се отрекох! Заради Христа Иисуса, своя Господ, се отрекъл от всичко. Пред светските мъдреци изглеждал като глупак, пред богаташите – като просяк; пред приятелите – като неприятел; младостта и здравето изнурил с доброволни мъки и страдания; с един ход зачеркнал всички възможности за светски успехи. И за какво направи така ти, о, свети апостоле Павле? Защото всичко считам за смет, за да придобия Христа. Дали, братя, апостол Павел сбъркал, като сметнал всичко за смет, и дали добил нещо повече, получавайки Христа? Двадесет столетия свидетелстват, че апостолът не е сбъркал, и като получил Христа, добил несравнимо повече и по-добро от онова, което оставил и пожертвал. Достигнал мъдрост,  по-висока от всяка светска ученост, и богатство, нетленно и непреходно; и приятели в лицето на нелъжовните Божии ангели; и безсмъртна младост без болести и остаряване; и божествен успех, който пребъдва във вечния живот. Всичко това добил, като получил Христос. И всичко това той получил, като оставил всичко, което светът дава на своите любимци. Наистина, братя, Христос е по-добър от света и няма думи, с които би могло да се опише Неговото превъзходство над света. Светът мами своите любимци, а Христос награждава истински Своите любимци. Защото светът дава малко, а взима всичко – дава тление, а взима живота. Христос пък иска малко, а дава всичко; иска да отхвърлим тлението, а дава вечен живот. Христос, братя, е нашият единствен истински Приятел.

О, възкръснал Господи, помогни ни да се отречем от сметта, да се отречем от тлението, и ни дарувай вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски