7 АПРИЛ / 25 МАРТ (СТАР СТИЛ)

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

СВ. ПАТРИАРХ ТИХОН

Тропарь Благовещению Пресвятой Богородицы, глас 4

Днесь спасе́ния на́шего глави́зна,/ и е́же от ве́ка та́инства явле́ние:/ Сын Бо́жий, Сын Де́вы быва́ет,/ и Гаврии́л благода́ть благовеству́ет./ Те́мже и мы с ним Богоро́дице возопии́м:/ ра́дуйся, Благода́тная,// Госпо́дь с Тобо́ю.

Кондак Благовещению Пресвятой Богородицы, глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злых,/ благода́рственная воспису́ем Ти раби́ Твои́, Богоро́дице,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти́:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 1

Апо́стольских преда́ний ревни́теля/ и Христо́вой Це́ркви па́стыря до́браго,/ ду́шу свою́ за о́вцы положи́вшаго,/ жре́бием Бо́жиим избра́ннаго,/ Всеросси́йскаго патри́арха Ти́хона восхва́лим/ и к нему́ с ве́рою и упова́нием возопи́им:/ предста́тельством святи́тельским ко Го́споду/ Це́рковь Ру́сскую в тишине́ соблюди́,/ расточе́нныя ча́да ея́ во еди́но ста́до собери́,/ отступи́вшия от пра́выя ве́ры к покая́нию обрати́,/ страну́ на́шу от междоусо́бныя бра́ни сохрани́,// и мир Бо́жий лю́дям испроси́.

Ин тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 3

В годи́ну тя́жкую Бо́гом избpа́нный/ в совеpше́нной свя́тости и любви́ Бо́га пpосла́вил еси́,/ во смиpе́нии вели́чие, в пpостоте́ и кpо́тости си́лу Бо́жию явля́я,/ положи́л ду́шу за Це́pковь, за лю́ди своя́,/ испове́дниче патpиа́pше свя́те Ти́хоне,/ моли́ Хpиста́ Бо́га,/ Ему́же соpаспя́лся еси́,// и ны́не спасти́ зе́млю Ру́сскую и па́ству Твою́.

Кондак святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 2

Ти́хостию нра́ва укра́шен,/ кро́тость и милосе́рдие ка́ющимся явля́яй,/ во испове́дании правосла́вныя ве́ры и любви́ ко Го́споду/ тверд и непрекло́нен пребы́л еси́,/ святи́телю Христо́в Ти́хоне,/ моли́ся о нас да не разлучи́мся от любве́ Бо́жия,// я́же о Христе́ Иису́се, Го́споде на́шем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 МАРТ

Разсъждение

Попитали авва Атанасий: „Как тъй Синът е равен на Отца?“. Той отговорил: „Както очите са две, а зрението – едно“. Отличен отговор! Покрай това можем да добавим: както ушите са две, а слухът – един. Също тъй и за трите божествени ипостаси – като три свещи, а една светлина.

БЕСЕДА за всесилното Слово Божие

У Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лк. 1: 37).

Бог казал: Да бъде светлина. И биде светлина. Докато Бог не казал, нямало светлина. И никой никога не би узнал какво е светлина, ако Бог не бе казал и докато се не бе появила светлината. Също както когато Бог казал, се появили водата и сухата земя, звездният свод и растенията, животните и най-накрая човекът. Докато Бог не казал, нищо от всичко това го нямало, нито имало нещо друго освен Бога, който да знае, че това може да съществува. Със силата на Своите думи Бог е сътворил всичко, сътворено на небето и на земята. Всичко, което Бог е пожелал да бъде, и е казал да бъде, то трябвало да стане и не можело да не стане, защото словото Божие е неотменимо и творческо. Сътворението на света е велико чудо на Божието Слово. Сътворявайки всички твари, Бог, отново със Своето Слово, е определил ред и начин на съществуването на всички твари и в отношенията на тварите спрямо тварите. И този ред и начин, които Бог е определил, са велико чудо на Словото Божие. Има ред и начин, видими и разбираеми за нас, хората, но има ред и начин, невидими и недостижими, които са тайна на Светата Троица, случили се и случващи се, които хората наричат особени чудеса. Една такава тайна[1] е непорочното[2] зачатие в утробата на Пресвета Дева Мария на Господ Иисус Христос. То изглежда невъзможно[3] във видимите и достъпни ред и начин, но то не е въобще невъзможно за невидимите ред и начин. И Рождеството[4] наистина е велико чудо, вероятно – най-голямото чудо, което е открито на нас, смъртните. Но и целият сътворен свят е чудо, и целият видим и достъпен ред и начини са чудо, и цялото това чудо е станало със Словото Божие, значи, също както и това, че Господ е заченат в девическа утроба. И това, и онова станало със силата на Словото Божие. Затова на въпроса на Пречистата, който е въпрос и на всички поколения: Как ще бъде това?, дивният Гавриил отговаря:  У Бога няма да остане безсилна ни една дума.

О, Господи Боже, Сътворителю наш, безсмъртни и всесилни Чудотворецо, вразуми нашия ум повече да не се съмнява, но да вярва; вразуми и нашия език, та повече да не пита, а да прославя Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – поява (бел. прев.).

[2] В ориг. – без мъжко (бел. прев.).

[3] В ориг. – прекъсване (бел. прев.).

[4] По-горе се говори за зачатие, а тук за рождество. Но от долните редове ще се изясни, че няма грешка в текста (бел. прев.).