7 ФЕВРУАРИ / 25 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „УТОЛИ МОЯТА ПЕЧАЛ“, „НЕОЧАКВАНА РАДОСТ“ И „УТЕШЕНИЕ В СКЪРБИ И ПЕЧАЛ“

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ

СВЩМЧК. ВЛАДИМИР, МИТР. КИЕВСКИ

СЪБОР НА ВСИЧКИ РУСКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ (подвижен празник)

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Утоли моя печали»

и тропарь Божией Матери пред иконой Ея «В скорбех и печалех Утешение», глас 5

Утоли́ боле́зни/ многовоздыха́ющия души́ моея́,/ Утоли́вшая вся́ку слезу́ от лица́ земли́,/ Ты бо челове́ков боле́зни отго́ниши/ и гре́шных ско́рби разруша́еши,/ Тебе́ бо вси стяжа́хом наде́жду и утвержде́ние,// Пресвята́я Ма́ти Де́во.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Утоли моя печали», и

Кондак Божией Матери пред иконой Ея «В скорбех и печалех Утешение», глас 6

Не вве́ри мя челове́ческому предста́тельству,/ Пресвята́я Влады́чице,/ но приими́ моле́ние раба́ Твоего́,/ скорбь бо обдержи́т мя,/ терпе́ти не могу́ де́монскаго стреля́ния,/ покро́ва не и́мам,/ ниже́ где прибе́гну окая́нный/ всегда́ побежда́емь,/ и утеше́ния не и́мам, ра́зве Тебе́, Влады́чице ми́ра,/ упова́ние и предста́тельство ве́рных,/ не пре́зри моле́ние мое́,// поле́зно сотвори́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость», глас 4

Днесь, ве́рнии лю́дие, духо́вно торжеству́ем,/ прославля́юще Засту́пницу усе́рдную ро́да христиа́нскаго,/ и притека́юще к пречи́стому Ея́ о́бразу, взыва́ем си́це:/ о, Преми́лостивая Влады́чице Богоро́дице,/ пода́ждь нам неча́янную ра́дость,/ обремене́нным грехи́ и скорбьми́ мно́гими,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,// моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,/ спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся,/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь святителю Григорию Богослову, глас 1

Па́стырская свире́ль богосло́вия твоего́/ ри́торов победи́ трубы́,/ я́коже бо глубины́ ду́ха изыска́вшу,/ и добро́ты веща́ния приложи́шася тебе́./ Но моли́ Христа́ Бо́га, о́тче Григо́рие,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Григорию Богослову, глас 3

Богосло́вным язы́ком твои́м сплете́ния ри́торская разруши́вый, сла́вне,/ Правосла́вия оде́ждею, свы́ше истка́нною, Це́рковь украси́л еси́,/ ю́же и нося́щи, с на́ми зове́т твои́ми ча́ды:// ра́дуйся, о́тче, богосло́вия у́ме кра́йнейший.

Тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ры Правосла́вныя непоро́чный блюсти́телю/ и за́поведей Христо́вых усе́рдный исполни́телю,/ священному́чениче Влади́мире,/ Христа́ всем се́рдцем возлюби́в,/ па́ству твою́ до́бре упа́сл еси́,/ незло́биво му́ченическую смерть прия́л еси́./ Сего́ ра́ди в ве́чной сла́ве пребыва́я,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ру Правосла́вную непоро́чно соблю́д,/ по́двигом до́брым во святи́тельстве подвиза́лся еси́,/ священному́чениче о́тче Влади́мире,/ и убива́ющим тя рекл еси́:/ Госпо́дь да прости́т вас./ Сего́ ра́ди угото́вася ти вене́ц пра́вды от Христа́, Бо́га на́шего,/ Его́же, я́ко име́яй дерзнове́ние, моли́,/ оправда́ние дарова́ти нам в День Су́дный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЯНУАРИ

Разсъждение

Заблуждават сами себе си онези, които самоуверено казват, че познават хората и не ще позволят на никого да ги измами. Кой може да знае какъв дух има в човека, освен един Бог, Който знае тайните на сърцето? Даже и великите светии са се лъгали в хората. Тъй например св. Василий Велики гледал като на доверен човек един лицемерен еретик и го защитавал от многото обвинители, докато накрая сам се уверил в неговата лъжливост и горчиво се разочаровал. Св. Григорий Богослов бил покръстил един философ на име Максим и толкова го обикнал, та го приел в дома си и на трапезата си. А този Максим бил зъл и лукав и след известно време, чрез интриги и подкупи, издействал от някои цариградчани вместо св. Григорий да бъде признат той за Цариградски патриарх. Когато това голямо изкушение преминало, след голям смут, някои укорили св. Григорий как тъй могъл да държи при себе си най-големия си враг? „Не сме виновни ние – отговорил светителят, – ако не виждаме нечие зло. Единствено Бог знае скритите тайни на човека. А нам със закон е заповядано да откриваме с отеческа любов сърцето си всекиму, който идва при нас.“ Добрият човек не може с лекота да види лошотията в лошия.

БЕСЕДА за това Кой е Христос

За кого Ме мислят човеците? (Марк 8:  27).

Ето, братя, скоро ще станат 2000 години, откакто Господ Иисус поставил този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен пред всяко човешко поколение, всеки бял ден и тъмна нощ; и всяко поколение човешко, и всеки бял ден, и тъмна нощ е трябвало да дадат някакъв отговор на този въпрос. Този въпрос е въпрос на живот и смърт и неговият отговор е живоносен или смъртоносен. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен, и похвален от Господ Иисус. За кого днес хората мислят Христос. Едни, като евреите, говорят, че Той е нарушител на закона и самозван Месия. Втори, заедно с Пилат, казват, че не могат да видят[1] истината в този Човек. Трети казват, заедно с апостолите, че Той е Христос, Синът на Живия Бог, Спасителят и Изкупителят на човешкия род от греха и смъртта. Възкръсналият и Възкресяващият, Живият и Животодавецът. И ние, всички кръстени в името на Света Троица, изповядваме заедно с апостолите и светата апостолска Църква, Която със Своя съборен глас така изповядва Христа Господа.

О, Господи, единородний Сине Божий, помогни ни, та през всички дни на живота си да вярваме с нашето сърце и с устата си да Те изповядваме като Бог и наш Спасител, като Сила Божия и Божия Премъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да стигнат до (бел. прев.).