Ден
Ден
6 НОЕМВРИ / 24 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „РАДОСТ НА ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ“
СВ. АРЕТА И ДР. С НЕГО
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всех скорбящих Радость», глас 4
К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м,/ гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м,/ в покая́нии зову́ще из глубины́ души́:/ Влады́чице, помози́, на ны милосе́рдовавши,/ потщи́ся, погиба́ем от мно́жества прегреше́ний./ Не отврати́ Твоя́ рабы́ тщи,// Тя бо и еди́ну наде́жду и́мамы.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всех скорбящих Радость», глас 6
Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́:/ на Тебе́ наде́емся и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.
Тропарь мученику Арефе Негранскому и иже с ним, глас 1
Му́жествовавше во Христе́ проти́ву безбо́жнаго царя́,/ му́ченицы святи́и,/ и того́ неве́рие иуде́йское во Христа́ обличи́вше,/ прия́ша мук томле́ние и глава́м усече́ние;/ тем восхвали́ша тя А́нгели,/ и ве́рных ро́ди тя прославля́ют, Аре́фо,/ и пострада́вших с тобо́ю,// я́ко моля́щихся при́сно о душа́х на́ших.
Кондак мученику Арефе Негранскому и иже с ним, глас 4
Весе́лия хода́тай нам наста́/ светоно́сный днесь страстоте́рпец пра́здник,// его́же соверша́юще, сла́вим в Вы́шних Су́щаго Го́спода.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Когато свещено лице върши беззаконие, го настига много по-тежко наказание, отколкото ако такова беззаконие върши обикновен мирянин, който е по-малко посветен в тайните на Божията воля. Св. Арета бил монах в Печерския манастир, но бил много сребролюбив. В килията си натрупал голямо богатство, от което на никого не давал и копейка[1]. Но веднъж се разболял твърде тежко и видял наяве как дяволите отнемат душата му от ангелите, викайки: „Наш е, наш е!“, изтъквайки за доказателство Аретовото сребролюбие и коравосърдечие. Като оздравял от болестта, Арета изправил своя живот и оттогава имал всички земни блага за нищо. Човеколюбивият Бог му простил и впоследствие му дал голяма благодат. Един монах от манастира, където се упокоил блаженият цар Елезвой, навикнал често да се отбива в кръчмата, там се напивал, та чак безчинствал и с жени. Веднъж, през деня, като се връщал от кръчмата, го нападнала страшно голяма змия, и го подгонила по петите. В голямата си мъка и притеснение монахът извикал: „Заради [молитвите на] на свети праведни Елизвой, отстъпи от мене!“. И змията изведнъж спряла. А монахът чул как змията проговорила с човешки глас: „Ангел Божий ми заповяда да те ухапя заради твоята сквернота, защото си обещал да служиш на Господа в чистота, а сега омърсяваш своето тяло и гневиш Светия Дух“. Монахът се заклел повече никак да не съгрешава, върнал се в манастира и до смъртта си повече не съгрешавал. Така Бог, по молитвите на св. цар Елезвой, го наказал и помилвал.
БЕСЕДА за явното пришествие на Бога
Иде нашият Бог, и не в безмълвие (Пс. 49: 3).
Различно е призванието на съдията от призванието на воеводата. Воеводата не се разкрива веднага пред неприятеля, а оставя неприятеля да съди за него, както си иска; защото за воеводата е важна победата. Съдията пък веднага се показва на онези, които ще съди. Различно е и призванието на учителя от призванието на съдията. За учителя е важно да научи своите възпитаници; затова той често пъти слиза на нивото на своите възпитаници, и им говори като техен приятел. Съдията пък трябва от началото до края да бъде пред съдените като съдия и нищо друго. Друго е и призванието на лекаря от призванието на съдията; и различието в тези две призвания е толкова очевидно, колкото и в първите два случая. Бог, братя, се явил на света в човешка плът; явил се е като воевода, като учител и като лекар. Но още не се е явил на света като съдия. В първия случай Той премълчал да каже явно за Своето най-високо достойнство, а оставил неприятелите, възпитаниците и болните да съдят за Него, както си искат[2]. Който правилно е преценил, той Го познал като Бог, скрит в човешко тяло, и по думите, и по делата, и по човеколюбието, по небесните знамения при Неговото Рождество, при разпятието, при Възкресението и при Възнесението. Но комуто умът бил помрачен от някаква злобна страст, не успял да Го познае, нито признае за Бог. Ала когато дойде като Съдия, тогава никой няма повече да Го пита: „Ти ли Си?“, нито пък, „Кой Си Ти?“ – всички на мига ще разберат, че наистина е Той. Пред Него ще тръбят ангели; на небето ще сияе Неговият Кръст, пред Него ще гори огън и голяма буря ще се вижда около Него. Тогава и вярващ и невярващ, праведник и грешник ще погледнат и познаят [Него] – Съдията. Тогава ще се зарадват само онези, които по-напред са Го узнали като Бог – в пещерата и на Кръста. Ще се зарадват наистина онези, които в Съдията ще познаят Онзи, с Когото [заедно] са воювали, от Когото са се научили и от Когото са излекувани.
О, Спасителю преславни, помилуй нас и ни изправи преди Твоето пришествие. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – една лепта (бел. прев.).
[2] В ориг. – знаят (бел. прев.).