5 НОЕМВРИ / 23 ОКТОМВРИ  (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН

Тропарь апостолу Иакову, брату Господню по плоти, глас 2

Я́ко Госпо́день учени́к, восприя́л еси́ пра́ведне, Ева́нгелие,/ я́ко му́ченик, и́маши е́же неопи́санное,/ дерзнове́ние я́ко бра́т Бо́жий,/ е́же моли́тися, я́ко иера́рх:// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шиМ.

Кондак апостолу Иакову, брату Господню по плоти, глас 4

О́тчее Единоро́дное Бог Сло́во,/ прише́дшее к нам в после́дняя дни,/ Иа́кове Боже́ственне,/ пе́рваго тя показа́ Иерусали́млян па́стыря и учи́теля/ и ве́рнаго строи́теля та́инств духо́вных:// те́мже тя вси́ чти́м, апо́столе.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ОКТОМВРИ

Разсъждение

От Бога е благодатта, а от нас – трудът. Нека никой, значи, да не мисли, че апостолите са се осланяли на богодадената благодат, и че им е било лесно, и без труд са извършили своето велико дело в света. Не казва ли апостол Павел: Но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (I Корн.9: 27)? И още на друго място не говори ли, че прекарал живота си в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота (II Корн.11:26 – 27)? Св. апостол Иаков се хранил само с хляб и то не до насита; спал твърде малко, а нощите прекарвал в молитва. От коленопреклонните молитви чак кожата на колената му се втвърдила като кожа на камила. Този брат Господен се молил не само за Църквата, в която бил предстоятел[1], а и за целия свят. И когато бил блъснат от злобните евреи от храмовия покрив така, че цял се потрошил, светият апостол не забравил нито за миг длъжността си към Бога и хората. Събрал последни сили, застанал на колене, издигнал ръце към небето и се помолил усърдно на Бога, казвайки: „Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят.“. Докато той се молел така, злобните иудеи от всички страни го замеряли с камъни. Виждайки това, един от Рихавовите синове извикал: „Престанете! Какво правите? Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!“. Но този вик на една състрадателна душа не успял да спре злобните кръвници да не убият Божия светец. Значи, апостолите не се уповавали само на благодатта, а към голямата благодат полагали свръхчовешки труд, за да се покажат достойни за Божията благодат.

БЕСЕДА за красотата на царската дъщеря

Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44: 14).
 

Църквата Божия е Царската дъщеря. Колкото и да е външно бедна и неугледна за плътското око, гонена и унижавана, тя вътре е изпълнена с царски блясък и благолепие. Царят сътворява красотата на Царската дъщеря. Онзи, който Е най-прекрасният от синовете човечески. Църквата е като одежда Христова; Христос живее в нея. Никаква външна хубост не може да се мери с вътрешната красота, т.е. с Христовата красота. [И] Пресвета Богородица е Царска дъщеря. Облечена е в златовезана одежда. Това са добродетелите на нейната душа. А че под одежди се разбират добродетелите, е ясно от притчата за сватбата на Царския Син. Човекът, който не бил облечен в сватбарска премяна, бил изгонен от Царската трапеза и наказан [осъден] (Мат. 22:11). Истинската вяра в Бога – това е била златната одежда на Пресветата Дева, а девството, кротостта, милосърдието, светостта, молитвеността, предаността на Божията воля и всички останали добродетели са били като шевици на тази златна одежда. Но цялата нейна красота е сътворена от Христос Господ, скрит в Нея и роден от Нея. И душата на всеки вярващ християнин е като царска дъщеря. Цялата красота на тази  душа е в Христа и от Христа, Който е вътре в душата. Душата пък без Христа – Слънцето на Правдата, е в мрак, без лице и красота, както, ако цялата вселена, без материалното слънце би била без лице и красота.

О, Господи велики и благий, Боже наш истински и Промислителю наш човеколюбиви, помогни ни да се облечем в одеждата на добродетелите, та да не се окажем голи на Твоя Страшен Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – управлявал (бел. прев.).