5 СЕПТЕМВРИ /23 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЛУП

СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ

Тропарь мученику Луппу Солунскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Лу́ппе,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Луппу Солунскому, глас 2

Звезда́ све́тлая яви́лся еси́,/ непреле́стная ми́рови,/ Со́лнца Христа́ возвеща́ющи,/ заря́ми твои́ми, страстоте́рпче Лу́ппе,/ и пре́лесть погаси́л еси́ всю:/ нам же подае́ши свет,// моля́ся непреста́нно о всех нас.

СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче Иринее, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 АВГУСТ

Разсъждение

Колкото и да е необяснима тайнствената сила на Кръста, наистина е безспорна. Още св. Златоуст говори за обичая да се поставя знака на Кръста „върху царската диадема, на войнишките доспехи, върху частите на тялото, именно – на челото, на гърдите и сърцето, а също така върху жертвениците и на постелите. Ако е необходимо да се прогонят демони – казва той, – ние ползваме Кръста, а също така Той помага за изцеление на болестите“. Св. Бенедикт осенил с кръстно знамение стъкленицата, в която имало отрова, и стъкленицата се пръснала като от удар с камък. Св. Иулиан прекръстил поднесената му с отрова чаша и изпил отровата, без да усети никакво страдане в тялото си. Св. Василиса Никомидийска се оградила с кръстното знамение, застанала посред пламъците и останала невредима. Св. мъченици Авдон и Сенис – като пуснали люти зверове срещу тях, се прекръстили, и зверовете се спрели, и станали кротки като агнета. За древните подвижници кръстното знамение е било най-силното оръжие против големите демонски изкушения, каквото е и днес. Най-ужасните дяволски страшилища са изчезвали яко дим, когато човек само се прекръствал. Тъй е благоволил сам Господ Иисус Христос – някогашният символ на престъпление и срам, след Неговото Разпятие да даде на кръстното дърво всепобедна сила и могъщество.

БЕСЕДА за Иоан Кръстител, както го е предсказал Исая

Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Исая 40: 3).

Когато царят иска да посети някое място, той праща пред себе си своите вестители. На необикновен Цар прилича необикновен вестител. На Царя Христос вестител в пустинята бил Моисей, в Иерусалим – пророците, в Назарет – архангел, във Витлеем – източните мъдреци, на Иордан – Иоан. Никога, нито един цар в човешкия род не е имал такива вестители. Свети Иоан Кръстител също бил тъй необикновен и забележителен като другите Христови вестители. Той бил глас, викащ в двойна пустиня – в иорданската и в човешката. Както иорданската пустиня била безплодна и суха, така и пустинята на човешкия дух била безплодна и суха. Иоан не могъл да озелени и оплодотвори човешката пустиня, но той я чистел и разоравал – така приготвял почвата и изравнявал пътищата за великия Сеяч, който, идвайки, носел със Себе си и семе, и дъжд – семето на учението, което ще посее, и дъжда свише, с който ще да озелени и оплодотвори [пустинята]. Чрез покаянието Иоан приготвял пътя, а с водното кръщение изправял пътеките. И пътят, и пътеките са човешките души. С покаянието човешките души се подготвяли да приемат семето Христово, а с водното кръщение – да зарият семето дълбоко в почвата на техните сърца. И горди, и бедни, като се потопят голи във водата, стават еднакви и равни в своята нищета пред величието на преславния Спасител Христос. Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат. Тук не става дума за земни долини и хълмове, а за нищите човеци и за гордите човеци. Както мъртвите в гробището пред очите на всички човеци са еднакви, такива са и всички грешници – и нищи, и горди, и роби, и господари – всички са еднакви пред живия Бог. Това е чудното видение на Исаия, сина Амосов – пророк на живия Бог, единствения и истински Бог.

О, Господи Царю небесни, Комуто денонощно се кланят небесните войнства, погледни още веднъж на нашата нищета и, заради Твоето понизяване и Твоите страдания за нас, ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски