5 ЮНИ / 23 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВЕТИ ДУХ

СВ. МИХАИЛ СИНАДСКИ

СВ ЕВФРОСИНИЯ ПОЛОЦКА

Кондак святителю Михаилу исповеднику, епископу Синадскому , глас 8

Я́ко архиере́й всече́стен и благоче́стия священнострада́лец,/ преще́ния злоимени́таго не убоя́вся,/ ерети́ческое того́ противле́ние победи́л еси́,/ свобо́дным гла́сом велегла́сно вопия́:/ ико́не покланя́юся Христо́ве и Пречи́стыя Того́ Ма́тере.// Сего́ ра́ди тя почита́ем, Михаи́ле.

Тропарь преподобной Евфросинии, игумении Полоцкой, глас 4

Подража́ющи дванадесятоле́тна дванадесятоле́тну Христу́,/ учи́вшему во святи́лищи Бо́жию сло́ву,/ после́довала еси́, Евфроси́ние./ Сла́ву вре́менную и земна́го обру́чника оста́вльши/ и вся мирска́я презре́вши/ красне́йшему па́че всех Христу́ себе́ уневе́стила еси́,/ крест взе́мши, путе́м а́нгельскаго жития́ ше́ствующи/ и мно́гия к Нему́ наставля́ющи,/ во благоуха́нии ми́ра, в Небе́сный Черто́г востекла́ еси́,/ иде́же моли́, Его́же возлюби́ла еси́,// о чту́щих благоче́стно па́мять твою́.

Кондак преподобной Евфросинии, игумении Полоцкой, глас 8

Избра́нней Бо́гом от самаго́ рожде́ния/ и призва́нней на служе́ние Ему́,/ в чи́не а́нгельстем Го́сподеви послужи́вшей свя́то,/ и преподо́бно пожи́вшей,/ и ны́не с Небе́сными си́лами Го́спода восхваля́ющей,/ о нас же, гре́шных, пред Го́сподем хода́тайствующей,/ с ра́достию и любо́вию воззове́м:// ра́дуйся, Евфроси́ние, неве́сто Христо́ва всечестна́я.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 МАЙ

Разсъждение

Духовният човек тълкува всички неща и всички явления в природата по духовен и символичен начин и от всичко получава полза за душата си. Веднъж братята отишли при св. Иоан Колов и започнали да му разказват как завалял хубав дъжд и напоил палмите, и как на палмите почнали да покарват нови пръчки така, че монасите щели да имат материал за своето ръкоделие. Св. Иоан се замислил и казал: „Така също и Дух Светий слиза в сърцата на светиите, те се обновяват и пускат ластари на страх Божий“.

БЕСЕДА за това, че не трябва да оскърбяваме Светия Дух

И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението (Еф. 4: 30).

Над всекиго от нас, когато сме се кръстили с Дух и вода, е казано: „Печат дара Духа Святаго“. Божият Дух ни е даден не по наши заслуги – никой и да си не помисля това, – а по милостта на живия Бог. И в обикновените отношения между хората, който дава дар, е радостен, а радостен е и онзи, който получава дара. Дарителството е взаимна радост. Колкото по-голям е дарът, толкова по-голяма е и радостта. Радва се Бог, когато дава благодатта на Своя Дух Светий, как тогава да не се радват хората, които я приемат! Беднякът, когато приема, обикновено се радва повече от богатия, който дава – как да не се радват бедните човеци, които приемат огромен дар от богатия Бог! С какво хората оскърбяват Божия Дух? Апостолът, който е заповядал да не оскърбяваме Духа Божий, веднага обяснява от какво се оскърбява този Дух: Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба, казва апостолът. С една дума – Духът Божий се оскърбява от всеки наш грях. Нека бъде далеч от нас всеки грях и Духът Божий ще бъде радостен, и ние ще се радваме в Него. Когато в дома си имаме някой висок гост, ние се стараем да вършим всичко онова, което е угодно на госта. А нима може да има по-висок гост от Светия Божи Дух? А щом Той е най-висок и най-желан наш гост, трябва да вложим най-много старание да угодим на Него. А ние знаем с какво се угажда на Божия Дух – с онова същото, с което и на Христос Господ. А Господ е казал: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Иоан. 14: 15). Който, значи, пази Христовите заповеди, той има любов и към Сина, а пазейки Неговите заповеди, угажда и на Отца, и на Духа Светаго. Апостолът особено препоръча милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. Ако сме добри, ако сме милостиви, ако си прощаваме един другиму, с това угаждаме на Божия Дух, който гостува в нашите сърца. И тогава Духът Божий се радва в нашите сърца. Радва се Духът Божий в нас и цялото наше същество тогава тръпне от неизказана радост. О, братя мои, да се стараем да не наскърбяваме Най-високия Гост, Който идва при нас с пребогати дарове.

О, Боже, Душе Светий, прости ни нашата небрежност към величественото Твое безсмъртие и не ни оставяй без Тебе, нас – безплодните и нищожните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски