5 МАЙ / 22 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАСПИРОВСКА“

СВ. ТЕОДОР СИКЕОТ

СВ. АПОСТОЛ ЛУКА

СВ. ВАРТОЛОМЕЙ

СВ. ВИТАЛИЙ МОНАХ

Тропарь на Пасху (Светлое Христово Воскресение), глас 5

Христо́с воскре́се из ме́ртвых,/ сме́ртию смерть попра́в,// и су́щим во гробе́х живо́т дарова́в.

Кондак на Пасху (Светлое Христово Воскресение), глас 8

А́ще и во гроб снизше́л еси́ Безсме́ртне,/ но а́дову разруши́л еси́ си́лу, и воскре́сл еси́ я́ко победи́тель Христе́ Бо́же,/ жена́м мироно́сицам веща́вый, ра́дуйтеся:/ и Твои́м апо́столом мир да́руяй,// па́дшим подая́й воскресе́ние.

Тропарь преподобному Феодору Сикеоту

Позна́н быв от пеле́н освяще́н/ и я́влься благода́тей испо́лнен,/ чудесы́ мир озари́л еси́/ и де́монов мно́жество отгна́л еси́,/ священноде́телю Фео́доре,// те́мже о нас моли́ся Го́сподеви.

Кондак преподобному Феодору Сикеоту

Я́ко на о́гненную колесни́цу доброде́тельми, Богоно́се, возше́д,/ восте́кл еси́ на Небе́сная жили́ща,/ я́ко А́нгел, с челове́ки пожи́л еси́/ и, я́ко челове́к, со А́нгелы о́крест ликовству́еши./ Сего́ ра́ди показа́лся еси́// чуде́с Боже́ственное прия́телище, Феодо́ре преподо́бне.

Тропарь апостолу и евангелисту Луке, глас 5

Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.

Кондак апостолу и евангелисту Луке, глас 2

И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.

Тропарь апостолам Варфоломею (Нафанаилу) и Варнаве (Иосии), глас 3

Язы́к огнедохнове́н в си́ле Ду́ха прие́мше,/ во пло́ти прише́дшее Сло́во пропове́дасте всю́ду,/ Его́же ра́ди ов во главу́ усече́н,/ ов же ка́мением побие́н,/ и есте́ апо́стольскому ли́ку украше́ние,/ Варфоломе́е и Варна́во,/ те́мже па́мять ва́шу почита́ем и про́сим:// моли́те Христа́ Бо́га пода́ти нам грехо́в оставле́ние.

Кондак апостолу Варфоломею (Нафанаилу), глас 4

Яви́лся еси́ вели́кое со́лнце вселе́нней/ уче́ний сия́ньми и чуде́с стра́шных, световодя́ почита́ющия тя,// Варфоломе́е, Госпо́день апо́столе.

Тропарь преподобному Виталию Александрийскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Вита́лие, дух твой.

Кондак преподобному Виталию Александрийскому, глас 2

Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся,/ и непреста́нные моли́твы/ я́ко копие́ вручи́в кре́пко,/ пробо́л еси́ бесо́вская ополче́ния./ Вита́лие, о́тче наш,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АПРИЛ

Разсъждение

По време на събора в Никея скараните клирици писали тъжби един против друг и ги давали на царя. Цар Константин приел всички тъжби и без да ги отваря, ги изгорил на пламъка на свещ. На своята учудена свита царят казал: „Ако и със собствените си очи видя епископ, свещеник или монах да върши грешно дело, ще го покрия с моята мантия, та никой повече да не вижда неговия грях“. Тъй този велик християнски цар посрамил клеветниците и им затворил устата. Нашата вяра ни забранява да сме шпиони за чуждите грехове и ни налага да бъдем неподкупни съдии на своите. Болният в болницата е зает със своите собствени болести и няма нито желание, нито време да разпитва другите болни и да се подиграва с техните болести. Не сме ли и ние в този свят като болни в болницата? И не ни ли диктува здравият разум да се грижим за своята болест, а не за чуждата? Нека никой да не мисли, че на онзи свят ще се излекува от болестите си. Само този свят е болница и лечебница; другият е само дворец или тъмница.

БЕСЕДА за Божията сила в човешката немощ

Кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12: 10).

В Свещеното Писание няма противоречия и тези думи не са противоречие, макар да звучат така. Плътският човек се ръководи от звучението, а духовният от смисъла. За плътския човек навсякъде има  противоречия, защото той се бои от препятствията и бяга от сянката, ако тя му се стори препятствие. Духовният човек е като храбрец, който иска да преодолее препятствието. За духовния човек в тези думи се крие цялата наука за спасението. Кога съм немощен, тогава съм силен. Т.е. когато съзнавам своята нищожност и Божията всесила, тогава съм силен. Като разбирам, че сам от себе си не мога да сторя нищо добро нито на себе си, нито другиму, и че когато се уповавам на силата и Божията милост, тогава съм силен. Когато чувствам, че съм удавник в този свят, и че не мога със собствената си сила да се хвана за протегнатата Божия ръка, само викам към Бога да ме хване със Своята десница и да ме извлече от дълбочините на греховната пропаст, тогава съм силен. Когато виждам, че съм слаба и куха тръстика сред бурните ветрове и води[1], тръстика, която Бог може да изпълни със Своята всесилна благодат, и когато с вяра се помоля за Божията благодат, тогава съм силен. О, безсилни, братя мои, да се уповаваме на Божията сила, та в немощта си да бъдем силни. Като човеци сте безсилни, но в Бога сте силни. Съединете се[2] с Бога и цялата Божия сила ще бъде с вас. Изповядайте пред Бога своята немощ и Бог ще ви прати всесилната Своя благодат. Това ви го потвърждава със своя пример и своя опит апостолът: Кога съм немощен – казва, – тогава съм силен. Наистина, няма противоречия в Свещеното Писание. Плътският човек говори за противоречие според звука на думите, а духовният вниква в смисъла и разсейва привидното противоречие с опита си.

О, възкръснал Господи, смили се над нашата немощ и ни изпълни със Своята всесилна благодат. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – наводнения (бел. прев.).

[2] В ориг. – прилепете се към (бел. прев.).