5 АПРИЛ / 23 МАРТ

СВ. НИКОН

СВ. ЛИДИЯ

СВ. ЛУКА ОДРИНСКИ

Тропарь преподобному Никону, игумену Киево-Печерскому, глас 5

Христо́ва виногра́да лоза́ яви́лся еси́, Богоблаже́нне Ни́коне,/ гро́здие принося́ Ему́ — доброде́тели твоя́,/ и про́чиих, к те́мже наставля́я,/ приводи́л еси́ Христу́ Бо́гу,// Ему́же, мо́лим тя, моли́ся за ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Никону, игумену Киево-Печерскому, глас 8

Тре́тье свети́ло пеще́рное,/ прогоня́ющее тьму бесо́вскую,/ восхваля́ем тя, му́дре,/ и по до́лгу чтим труды́ и по́двиги твоя́,/ я́же подъя́т о ста́де свое́м/ и о украше́нии церко́внем,/ воззыва́юще ти усе́рдне си́це:// ра́дуйся, о́тче Ни́коне, красото́ церко́вная.

Тропар на св. Лука Одрински, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 МАРТ

Разсъждение

Св. Пафнутий молил Бога да му открие на какво е подобен той (Пафнутий). И чул глас, Който му казал: „Подобен си на търговец, който търси хубави бисери. Стани, не се лени!“. Но Бог няма да каже на всекиго от нас, че прилича на търговец, който търси хубави бисери. Защото мнозина от нас не търсят бисери, а се затрупват с все по-дебел слой евтин прах. Не всичко, което мрежата извлича от дъното на морето, е бисери, а и тиня, и пясък. Ала неразбиращите се нахвърлят върху тинята и пясъка като на бисер. Само търговецът, който познава истинския бисер, много пъти хвърля мрежата в морето и я извлича, изхвърляйки тинята и пясъка, докато не намери едно зърно бисер. Защо Бог оприличил Пафнутия на търговец? Защото Пафнутий раздал цялото си имане и положил целия си труд, и всичкото си време, та да намери някак си едно истинско зърно бисер. Това зърно от истински бисер е очистеното от страсти и зли помисли и стоплено от любов към Бога сърце. Стани и ти, човече, и не се лени! Твоят пазарен ден се приближава към края[1] си.

БЕСЕДА за безсилието на човека пред Божието величие

Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв (Откр. 1: 17).

Свети Иоан паднал като мъртъв, като видял Господа Иисуса в слава. Свети Иоан, любимият Иисусов ученик, евангелист, девственик, обичащ Господа, ревнител за светинята – той не можал да се задържи на нозете си, като видял своя Учител в Неговата небесна слава и сила! А паднал като мъртъв! Как ли ще издържат присъствието на Господа и Неговия като огнен пламък поглед онези, които са съгрешили пред Него, въставали против Него, похулили Неговото име, презрели Неговата любов и жертва, подигравали се с Неговия Кръст, погазвали Неговите заповеди, осрамявали Неговите свещеници, убивали Неговите верни? Какво ли ще се случи с тях пред лицето Господне, щом като свети Иоан паднал като мъртъв? Какво ли ще се случи с онези писатели, които развращават [читателите]? С възпитателите, които убиват вярата в младите души? Със скептиците, които със своите съмнения тровят хората? С разбойниците и крадците? С развратниците и детеубийците? Какво ли ще се случи с Христовите врагове, когато приятелят Христов паднал като мъртъв пред неизказания блясък на Неговата слава? Такава е славата и силата, и властта, и красотата, и всемогъществото[2], и светлината, и величието на Господа Иисуса – възкръсналия и възнеслия се, че и най-приближените Негови другари, които три години без страх гледали на земята Неговото лице, падат като мъртви, като виждат лицето Му на небесата след страданията, смъртта и победата!

Господи всеславни и всесилни, осияй ни и ни оживи с Твоята слава и сила. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – залеза (бел. прев.).

[2] В ориг. – господство (бел. прев.).