4 НОЕМВРИ / 22 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАЗАНСКА“,  „ЯКОБЩАДСКА“ И „АНДРОНИКОВСКА“

СВ. АВЕРКИЙ, ЕП. ИЕРАПОЛСКИ

СВ. СЕДЕМ ОТРОЦИ ЕФЕСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 4

Засту́пнице усе́рдная,/ Ма́ти Го́спода Вы́шняго,/ за всех мо́лиши Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,/ и всем твори́ши спасти́ся,/ в держа́вный Твой покро́в прибега́ющим./ Всех нас заступи́, о Госпоже́ Цари́це и Влады́чице,/ и́же в напа́стех и в ско́рбех, и в боле́знех обремене́нных грехи́ мно́гими,/ предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю/ и сокруше́нным се́рдцем,/ пред пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми,/ и невозвра́тно наде́жду иму́щих на Тя,/ избавле́ния всех зол,/ всем поле́зная да́руй,/ и вся спаси́, Богоро́дице Де́во:// Ты бо еси́ Боже́ственный покро́в рабо́м Твои́м.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 8

Притеце́м, лю́дие, к ти́хому сему́ и до́брому приста́нищу,/ ско́рой Помо́щнице, гото́вому и те́плому спасе́нию, покро́ву Де́вы,/ ускори́м на моли́тву и потщи́мся на покая́ние:/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пречи́стая Богоро́дица,/ предваря́ет на по́мощь, и избавля́ет от вели́ких бед и зол// благонра́вныя и богобоя́щияся рабы́ Своя́.

Тропарь равноапостольному Аверкию, епископу Иерапольскому , глас 4

И́стины пропове́дник и чудотво́рец ди́вен показа́лся еси́,/ сиро́т оте́ц и ни́щих засту́пник,/ бо́дрый па́стырь слове́снаго ста́да, бесо́м стра́шен,/ всех у́бо от тех нападе́ний заступа́й, вопию́щих ти:/ Аве́ркие о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак равноапостольному Аверкию, епископу Иерапольскому , глас 8

Я́ко свяще́нника превели́каго и апо́столов совсе́льника,/ Це́рковь почита́ет тя, вся ве́рных, Аве́ркие:/ ю́же твои́ми моли́твами соблюда́й, блаже́нне,/ непобеди́му и необурева́ему от вся́кия е́реси, и нескве́рну,// я́ко приснопа́мятный.

Тропарь семи отрокам Ефесским, глас 4

Ве́лия ве́ры чудесе́,/ в пеще́ре, я́ко в черто́зе ца́рском,/ святи́и седмь о́троцы пребы́ша,/ и умро́ша без тли,/ и по мно́зех вре́менех воста́ша, я́ко от сна,/ во увере́ние воскресе́ния всех челове́ков.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же, поми́луй нас.

Ин тропарь семи отрокам Ефесским, глас 8

Благоче́стия пропове́дники и Воскресе́ния уме́рших изобрази́тели,/ Це́ркви столпы́ седмочи́сленныя,/ о́троки всеблаже́нныя пе́сньми восхва́лим:/ ти́и бо по мно́гих ле́тех нетле́ния, а́ки от сна воста́вше,// всем возвести́ша я́ве ме́ртвых воста́ние.

Кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Ми́ра су́щая тле́нная презре́вше,/ и нетле́нныя да́ры прие́мше,/ уме́рше, кроме́ тле́ния пребы́ша./ Те́мже востаю́т по мно́гих ле́тех,/ все погре́бше лю́тых неве́рие,// я́же во хвале́нии днесь, ве́рнии, восхваля́юще, Христа́ воспои́м.

Ин кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Просла́вивый на земли́ святы́я Твоя́/ пре́жде втора́го и стра́шнаго прише́ствия Твоего́, Христе́,/ пресла́вным воста́нием отроко́в/ показа́л еси́ Воскресе́ние неве́дящим е́,/ нетле́нна одея́ния и телеса́ яви́в,/ и царя́ уве́рил еси́ вопи́ти:// вои́стинну есть ме́ртвых воста́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион, нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той на младини преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „Който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2] змия, тогава св. Иларион се отзовавал и им помагал с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и да прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А когато св. Аверкий излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А светецът рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си, Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните иараполски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

БЕСЕДА за Христовата красота, надвишаваща всяка красота

Ти си най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44: 3).

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най-нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най-стройното тяло. Пророк Давид изрича добро слово и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4] такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: Плътта нищо не ползва (Ин.6: 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: Благодат се изля от Твоите уста. Ненадминатата красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед – отново Исаия говори за Христа (Ис. 52: 2). Как, значи, да се съгласува Исаия с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исаия за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исаия, – а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи, Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1]   Древна мярка за тежина. Подобно на таланта, мината и други подобни единици, различавала се е исторически и географски. Затова в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]  В ориг. – зла (бел. прев.).

[3]  В ориг. – нещастници (бел. прев.).

[4]  В ориг. – телесното си наметало (бел. прев.).

[5]  В ориг. – тялото (бел. прев.).

[6] В ориг – стройност (бел. прев.).