4 ОКТОМВРИ / 21 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ОТДАНИЕ НА ВЪЗДВИЖЕНИЕ

ИКОНА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ВСЕПРАЗНИЧНА – БОГДАНСКА“

СВ. АПОСТОЛ КОДРАТ

СВТ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

                             ТРОПАР НА ИКОНАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ВСЕПРАЗНИЧНА – БОГДАНСКА“ гл. 4

       Дойдете, верни, да се поклоним и почетем богодаруваната икона на Богородица – именувана Всепразнична, защото тя, като благовести велик и свят празник за нас, изпълни душите ни с Господня сила и благодат Божия. О, Пресвета Дево, измоли от Твоя Син, Христа – Бога, да станем, и ние грешните, причастници на всепразничната радост и тържество в Неговото небесно Царство, като спаси нашите души!

                             КОНДАК НА ИКОНАТА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ВСЕПРАЗНИЧНА – БОГДАНСКА“ гл. 8

Приснодева и Богородица пребъдва днес с душа и тяло в непостижимата слава на Своя Син и Бог, и простира милостив взор надолу към нас, грешните, готова да се притече на помощ на всички, които с вяра и покайни сълзи Ѝ зоват: О, Майко, всесветъл празник и тържество на всички верни, спаси нашите души!

  ВЕЛИЧАНИЕ

       Величаем Те, Пресвета Дево, Богоизбрана Отроковице, и почитаме Твоя свят образ, чрез който източваш изцеления за всички, които прибягват с вяра към Тебе!

Тропарь апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 3

Апо́столе святы́й Кодра́те,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 8

Я́ко священнонача́льника че́стна и страда́льца тверде́йша,/ вселе́нная прино́сит Тебе́, Го́споди, Кодра́та апо́стола/ и пе́сньми почита́ет честну́ю его́ па́мять,/ прося́щи всегда́ прегреше́ний оставле́ния// тем дарова́тися пою́щим его́, Благоутро́бне.

Тропарь святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 8

Правосла́вия ревни́телю и раско́ла искорени́телю,/ Росси́йский целе́бниче, и но́вый к Бо́гу моли́твенниче,/ списа́ньми твои́ми бу́их уцелому́дрил еси́,/ цевни́це духо́вная, Дими́трие блаже́нне,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 4

Звезду́ Росси́йскую от Ки́ева возсия́вшую,/ и чрез Но́вград Се́верский в Росто́в дости́гшую,/ всю же страну́ сию́ уче́ньми и чудесы́ озари́вшую,/ ублажи́м златослове́снаго учи́теля Дими́трия,/ той бо все́м вся написа́, я́же к наставле́нию,/ да всех приобря́щет, я́коже Па́вел Христу́,// и спасе́т правове́рием ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Моисей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14: 9).

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).