4 СЕПТЕМВРИ / 22 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ГРУЗИНСКА“

СВ. АГАТОНИК, ЗОТИК И ДР.

СВ. ЕВЛАЛИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 4

Днесь све́тло красу́ется оби́тель Красного́рская,/ и с не́ю ликовству́ет Раи́фская пу́стыня,/ я́ко зарю́ со́лнечную, от восто́ка возсия́вшую, восприи́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ е́юже разгоня́еши мглу искуше́ний и бед от вопию́щих ве́рно:/ изба́ви оби́тель на́шу и вся страны́ христиа́нския от всех наве́т вра́жиих// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рдная Засту́пница ро́да христиа́нского.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 5

Веселя́тся правосла́внии наро́ди,/ ви́дяще, Влады́чице Де́во Богоро́дице,/ Твою́ пречу́дную и чудотво́рную ико́ну,/ и прие́млют врачевство́ душе́вное и теле́сное Твое́ю ми́лостию всегда́./ Те́мже и мы, покланя́ющеся о́ней, усе́рдно Тебе́ вопие́м:/ поми́луй, Блага́я Ма́ти, смире́нныя рабы́ Твоя́/ и изба́ви нас от вся́каго зла и наве́та вра́жия,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Го́спода Иису́са,/ да, спа́сшеся зде, Небе́сное жи́тельство получи́м// человеколю́бием и благода́тию Его́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 8

Тебе́, Избра́нней от всех родо́в, Бо́жией Ма́тери,/ благода́рственная пе́ния прино́сим,/ прише́ствием честны́я Твоея́ ико́ны, раби́ Твои́, Богоро́дице, озаря́еми,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 6

А́ще попуще́нием Боже́ственным/ от рук неве́рных честна́я Твоя́, Влады́чице, ико́на/ поруга́нию подве́ржеся/ и копие́м ва́рвар прободе́на быстъ,/ оба́че во стране́ на́шей Правосла́вней/ любоче́стно все́ми прославля́ется/ и благогове́йно почита́ется,/ сего́ ра́ди Тобо́ю явля́ет слепы́м зре́ние,/ глухи́м слы́шание, немы́м глаго́лание,/ хромы́м хожде́ние, разсла́бленным укрепле́ние,/ ско́рбным утеше́ние и отра́ду./ Сих ра́ди мо́лим Тя, Ми́лосердная Ма́ти,// до конца́ проба́ви ми́лости Твоя́ на нас, я́ко Блага́я.

Тропарь мученику Агафонику и иже с ним, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Агафонику и иже с ним, глас 1

Зва́ние благо́е стяжа́в, Богому́дре,/ муже́й лука́вых отврати́лся еси́ ве́ры,/ не убоя́вся мук, Агафони́че сла́вне,/ те́мже благи́м был еси́ насле́дник/ и прия́л еси́ со стра́ждущими с тобо́ю// досто́йныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АВГУСТ

Разсъждение

Когато човек се покае истински, не трябва да мисли повече за сторените грехове, та да не би пак да сгреши.[1] Св. Антоний съветва: „Пази се, да не би твоят ум да се оскверни със спомени за предишните грехове, и в тебе да се родят вълнения [от спомените за] тези грехове“. На друго място казва отново: „Не дръж в душата си размишления за тях, по-рано сторените грехове, за да се не повтарят в тебе. Бъди уверен, че са ти простени от онзи миг, когато си предал себе си на Бога и си се покаял. Не се съмнявай в това“. За св. Амон се разказва, че бил достигнал до такова съвършенство, че от изобилието на благодатта вече не знаел дали още съществува зло. Когато го попитали, кой е тесният и скръбен път (Мат. 7: 14), той отговорил: „Обуздаване на собствените помисли и отсичане на собствените желания заради изпълнението на волята Божия“. Който обуздава грешните мисли, той не размишлява нито за своите, нито за чуждите грехове, нито пък за нещо тленно, нито за земното. Умът на такъв човек постоянно е на небето, където няма зло. Така постепенно в него не остава зло, даже и в мислите му.

БЕСЕДА за предсказаните Христови чудеса

Тогава ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее (Исая 35: 5 – 6).

Елате, братя, да се възхитим на силата на нашия жив Бог, който е отворил очите на смъртен човек, та да съзре в предалечни времена онова, което ще стане. И как още го видял – с такива подробности, сякаш самият този пророк е бил Христов апостол, и ходел заедно с Христос Господ, и виждал чудо след чудо:  как Той дарява зрение на слепите, прочуване на глухите, на хромите – здрави нозе, на немите – глас и реч. Когато Иоан Кръстител от тъмницата пратил своите ученици да питат Христос:  Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? – Господ Христос им отговорил със словата на Своя пророк Исая: Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовества (Мат. 11). Вижте как дивно Господ е устроил нашето спасение! Онова, което чрез Своя пророк е предсказал за Себе си, Той го е и изпълнил. В древност пророкът, по внушение на Светия Дух, говорил Неговите слова, а сега Той изговаря словата на Своя пророк. Някога пророкът се позовавал на  Него, а сега Той се позовава на пророка. Та с това да покаже, че когато изрича Своите слова, и когато цитира пророческите слова, винаги изрича само Своите. Да покаже, че и тогава Той е говорил, а не пророкът, а че и сега Той говори, а не някой друг. И да оправдае Своя пророк като верен Свой слуга, та да не може никой да каже: „Пророкът е излъгал“. Пророците прославили Христа Господа и Христос Господ прославил верните свои служители.

О, Господи Иисусе, прославен от Своите слуги и Прославителю на Своите служители, помогни ни, та със слово, дело и мисъл да послужим на Твоята величествена слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Деликатна тема. Св. апостол Петър винаги, когато чуел да пее петел, плачел за трикратното си отричане. От друга страна и св. Николай иска да ни предпази от връщане към спомените за извършените грехове. Затова е желателно да се обърнем за съвет към изповедника ни (бел. прев ).