4 ЮНИ / 22 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ВТОРИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (381 г.)

СВ. ВАСИЛИСК КОМАНСКИ

СВ. ИОАН-ВЛАДИМИР

Тропарь мученику Василиску Команскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Васили́ск/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Василиску Команскому, глас 8

Во страда́нии кре́пок и му́жествен яви́лся еси́ и в чудесе́х преди́вен,/ явле́нно Христо́во и́мя преднося́, мучи́теля посрами́л еси́./ Тем тя почита́ем, Васили́ске, при́сно зову́ще, всече́стне:// ра́дуйся, му́чеников све́тлая добро́то.

Тропарь мученику Иоанну-Владимиру, глас 4

Крест, я́вльшийся тебе́ с Небесе́, све́тел пропове́дал еси́,/ просвети́в язы́ки я́сно, Влади́мире сла́вне,/ обагре́ньми крове́й твои́х украси́вся,/ сподо́бился еси́ по́честей нетле́нных,/ предстоя́й Тро́ице,/ тем со дерзнове́нием// моли́ спасти́ся нам.

Кондак мученику Иоанну-Владимиру, глас 8

Я́ко сокро́вище многоце́нное/ и исто́чник, точа́щ земны́м то́ки,/ неду́ги очища́ющия,/ нам подаде́ся те́ло твое́ свяще́нное,/ боле́знем разли́чным подаю́ще исцеле́ние/ и благода́ть Боже́ственную притека́ющим к нему́, да зове́м ти:// ра́дуйся, кня́же Влади́мире.

Ин тропарь мученику Иоанну-Владимиру, глас 4

Крест, я́вльшийся тебе́ с Небе́с в блиста́нии, всем пропове́дал еси́,/ просвети́в язы́ки ве́рно, Влади́мире сла́вне./ Искупле́нием же, кровьми́ твои́ми возблиста́в,/ сподо́бился еси́ мзды неле́стныя, предстоя́ Тро́ице.// Те́мже дерзнове́нно моли́ Христа́ спасти́ся нам.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 МАЙ

Разсъждение

Как Мойсей е могъл да пости 40 дена? Как много от християнските подвижници са могли да живеят, и то да живеят продължително, в крайно въздържание от храна и питие? За плътския човек, който не познава духовния живот, това е невъзможно. Невъзможно е това да му се докаже, защото разбирането на това се постига само с опит. Когато мъчителите държали св. Василиск без хляб и вода, а след това му предложили да яде, той отказал, казвайки, че не е гладен. „Аз съм – казал – изпълнен с безсмъртна храна и няма да приема смъртна. Вас ви храни земният хляб, а мене небесното слово Божие; вас ви развеселява виното, а мене благодатта на Светия Дух; вас ви засища месото, а мене постът; вас ви укрепява телесната сила, а мене Христовият Кръст; вас ви обогатява златото, а мене Христовата любов; вас ви разкрасяват дрехите, а мене добродетелта; вие се веселите със смях, а аз се утешавам с молитвата“. Ето човек, един от многото и многото, върху когото се изпълнило Христовото слово: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста (Мат. 4: 4).

БЕСЕДА за човешкото тяло[1] като храм

Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени (I Коринт. 6: 19 – 20).

Вследствие на какво, братя, нашите тела са станали храм на Светия дух? Затова, защото сме скъпо купени. Господ Христос е заплатил за нас със Своите грижи, трудове, страдания и смърт. Поради тази цена сме се удостоили да бъдем храм на Светия Дух. Но някой ще каже: „Тази цена е платена отдавна, а ние живеем 20 столетия след това? Все едно – цената не е платена за едно [определено] време и за едно поколение, а за всички времена и за всички поколения – от Адам до Страшния Съд. И ако на земята се родят още милиарди и милиарди човешки същества, за всички тях цената вече е платена. Цената е толкова голяма и щедра, че и всичкият морски пясък да се претвори на човеци, тя ще е достатъчна. От кой миг, братя, нашите тела са станали храм на Светия Дух? От момента на нашето кръщение. Цената е платена за всички хора, но в храм на Светия Дух се превръща само онзи, който се кръсти. Какво е последствието от това, че  Светият Дух живее в нас? Последствието от това е, че ние вече не принадлежим на себе си. Когато Дух Свети се всели в нашите тела, тогава Той става Господар на нас, а не ние на Него и на себе си. Тогава, братя, ние сме близки на Светия Божи Дух. А какво означава, братя, това, че когато Господ на Тайната Вечеря умил нозете на Иуда, и когато Иуда приел от Господа залъка хляб, тогава… сатаната влезе в него (Иоан. 13: 27)? О, страшни думи! О, страшно наказание за богопредателството! Не означава ли това, братя, че ако ние се отречем от Бога, който ни мие и храни, Дух Божий излиза от нас, а на Неговото място се настанява сатаната? О, каква жестока истина! О, страшно предупреждение за нас, кръстените! Дух Светий се е вселил в нас при кръщението и ни е направил храм за Себе си. Но Дух Светий не живее в нас насила, а по нашата добра воля. Ако грешим против Него, Той ни напуска; на Неговото място се вмъква сатаната и нашият телесен храм се превръща в кочина.

О, Душе Светий, не ни оставяй. Смили се и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – човешките тела (бел. прев.).