4 МАЙ / 21 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЯНУАРИЙ БЕНЕВЕНТИЙСКИ

СВ. ТЕОДОР ПЕРГИЙСКИ

Тропари на Великую Субботу, глас 2

Благообра́зный Ио́сиф,/ с дре́ва снем пречи́стое Те́ло Твое́,/ плащани́цею чи́стою обви́в,// и воня́ми во гро́бе но́ве покры́в положи́.

Слава: Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный,/ тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́./ Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́,/ вся си́лы Небе́сныя взыва́ху:// Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́

И ныне: Мироно́сицам жена́м при гро́бе предста́в, А́нгел вопия́ше:/ ми́ра ме́ртвым суть прили́чна,// Христо́с же истле́ния яви́ся чуждь.

Кондак на Великую Субботу, глас 6

Бе́здну заключи́вый, мертв зри́тся,/ и сми́рною и плащани́цею обви́вся,/ во гро́бе полага́ется, я́ко сме́ртный, Безсме́ртный;/ жены́ же приидо́ша пома́зати Его́ ми́ром,/ пла́чущи го́рько и вопию́щия:/ сия́ Суббо́та есть Преблагослове́нная,// в не́йже Христо́с усну́в, воскре́снет тридне́вен.

Кондак святым Ианнуарию Беневентскому и Феодору Пергийскому, глас 3

Свяще́ния пома́занием и муче́ния кро́вию украси́стеся,/ сла́вне Ианнуа́рие и Фео́доре,/ и сия́ете всю́ду, в Вы́шних лику́юще,/ и нас назира́йте, в храм ваш прише́дшия/ и в нем непреста́нно зову́щия:// всех нас соблюди́те, моля́ще Человеколю́бца Бо́га.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АПРИЛ

Разсъждение

„Пази сърцето!“ – казвали в старо време опитните подвижници. А отец Иоан Кронщадски, в днешно време, също казва така: „Сърцето е фино и леко духовно по своята природа – пази го; не го обременявай; не го привързвай към земята; бъди крайно въздържан в яденето и пиенето, и въобще в телесните потребности. Сърцето е храм Божий; Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори“ (I Кор. 3: 17). Духовният опит от старо време и духовният опит в наше време е еднакъв, при условие, че и вероизповеданието е еднакво. Небесното знание, до което са достигали древните подвижници, не се различава от небесното познание, до което достигат новите подвижници. Защото Христос е същият вчера и днес, както и човешката природа е същата. И което е главното – човешкото сърце е същото, същите са неговите жажда и глад и нищо не може да ги утоли, както славата, силата и Божието богатство.

БЕСЕДА за Христос в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Ефес. 3: 17).

Няма Христос онзи, които Го има само на думи[1]. Няма го и онзи, който Го има само на книга. Нито пък Го има онзи, който Го има само на стената. Нито пък Го има онзи, който Го има само в музея на миналото. Истински Го има онзи, който Го има в сърцето си. Защото Христос е Любов, а престолът на любовта е сърцето. Ако Христос е в сърцето ти, тогава Той ти е Бог. Ако Той ти е само върху езика или на книга, или на стената, или в музея на старините, макар ти да го наричаш Бог, Той за тебе е играчка. Пази се от това, о, човече, защото никой не може безнаказано да си играе с Бога! Сърцето на вид е малък орган, но в него може да се всели Бог. И когато в него се всели Бог, то е изпълнено и препълнено и нищо вече не може да влезе в него. Ако пък в него се всели целият свят, без Бога то си остава празно. Братя, нека Христос, възкръсналият и жив Господ, чрез вярата да се всели във вашите сърца и вашите сърца ще са изпълнени и препълнени. Но Той по друг начин не може да се всели във вашите сърца, освен чрез вашата вяра. Ако нямате вяра, Христос ще остане само върху вашия език, на книга, на стената, или в музея на миналото. Каква ще ви е ползата от това? Каква ще е ползата ви да държите Живота на думи, а в сърцето си смъртта? Защото, ако в сърцата си държите света, а Христос върху езика, държите в сърцето си смърт, а живота [само] на думи. Водата върху езика не помага на жадния. Пуснете Христос в сърцето, истински се напийте, и ще усетите неизказана сладост!

О, възкръснал Господи, очисти сърцето ни от смъртоносните гости в него и се всели Tи в него. Та да живеем с Тебе и да Те прославяме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на език (бел. прев.).