4 МАЙ / 21 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА“ и „ОДИГИТРИЯ“ (ШУЙСКА)

СВ. ЯНУАРИЙ БЕНЕВЕНТИЙСКИ

СВ. ТЕОДОР ПЕРГИЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

Де́рзость ненави́дящих о́браз Госпо́день,/ и держа́ва нечести́вых безбо́жно в Нике́ю прии́де,/ и по́сланнии безчелове́чно вдови́цу,/ благоче́стно чту́щую ико́ну Богома́тере, истязу́ют,/ но та́я но́щию с сы́ном ико́ну в мо́ре пусти́, вопию́щи:/ сла́ва Тебе́, Чи́стая,/ я́ко непроходи́мое мо́ре плещи́ своя́ подаде́, // сла́ва правоше́ствию Твоему́, Еди́на Нетле́нная.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8

А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней Росси́йстей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 4

Совозсия́ днесь Све́ту Воскресе́ния свет чи́стыя ико́ны Твоея́,/ обоя́ ве́село торжеству́юще вопие́м:// сохрани́ раб Твои́х благода́тию, Влады́чице.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Я́ко многоце́нное сокро́вище прия́т град Шу́я/ чуде́сно напи́санную ико́ну Твою́,/ Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице,/ во исцеле́ние лю́тыя я́звы и во утеше́ние правосла́вных Тобо́ю дарова́нную,/ от нея́же исто́чники благода́тныя и до ны́не оби́льно излива́ются./ Проба́ви, Пречи́стая, и на бу́дущее вре́мя ми́лости Твоя́ ве́дущим Тя,/ храни́ град Твой и всю Ру́сскую зе́млю// и спаса́й люде́й, к Тебе́ с ве́рою и любо́вию притека́ющих.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Всеблага́я и преми́лостивая Засту́пнице ро́да христиа́нскаго,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/ припа́дающе пред святы́м и чудотво́рным Твои́м о́бразом,/ и́мже от лю́таго смерто́носия град Шу́ю дре́вле изба́вила еси́,/ уми́льно взыва́ем Ти:/ не преста́й под кро́вом Своея́ бла́гости/ сохраня́ти от бед и обстоя́ний град Твой/ и вся гра́ды и ве́си страны́ Росси́йския/ и моли́ти Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего, // да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 3

Ма́ти Бо́жия Пресвята́я,/ стено́ христиа́ном, гра́да на́шего Шу́и покро́в и заступле́ние!/ Моли́твы раб Твои́х, ко ико́не Твое́й припа́дающих, приими́,/ во испове́дании Правосла́вныя ве́ры укрепи́,/ от вся́кия напа́сти и беды́ изба́ви,/ ско́рби земны́я на ра́дость преложи́// и Сы́на Твоего́ моли́ гра́ду и лю́дем Твои́м в ми́ре спасти́ся.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я/ на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти,/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Кондак святым Ианнуарию Беневентскому и Феодору Пергийскому, глас 3

Свяще́ния пома́занием и муче́ния кро́вию украси́стеся,/ сла́вне Ианнуа́рие и Фео́доре,/ и сия́ете всю́ду, в Вы́шних лику́юще,/ и нас назира́йте, в храм ваш прише́дшия/ и в нем непреста́нно зову́щия:// всех нас соблюди́те, моля́ще Человеколю́бца Бо́га.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АПРИЛ

Разсъждение

„Пази сърцето!“ – казвали в старо време опитните подвижници. А отец Иоан Кронщадски, в днешно време, също казва така: „Сърцето е фино и леко духовно по своята природа – пази го; не го обременявай; не го привързвай към земята; бъди крайно въздържан в яденето и пиенето, и въобще в телесните потребности. Сърцето е храм Божий; Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори“ (I Кор. 3: 17). Духовният опит от старо време и духовният опит в наше време е еднакъв, при условие, че и вероизповеданието е еднакво. Небесното знание, до което са достигали древните подвижници, не се различава от небесното познание, до което достигат новите подвижници. Защото Христос е същият вчера и днес, както и човешката природа е същата. И което е главното – човешкото сърце е същото, същите са неговите жажда и глад и нищо не може да ги утоли, както славата, силата и Божието богатство.

БЕСЕДА за Христос в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Ефес. 3: 17).

Няма Христос онзи, които Го има само на думи[1]. Няма го и онзи, който Го има само на книга. Нито пък Го има онзи, който Го има само на стената. Нито пък Го има онзи, който Го има само в музея на миналото. Истински Го има онзи, който Го има в сърцето си. Защото Христос е Любов, а престолът на любовта е сърцето. Ако Христос е в сърцето ти, тогава Той ти е Бог. Ако Той ти е само върху езика или на книга, или на стената, или в музея на старините, макар ти да го наричаш Бог, Той за тебе е играчка. Пази се от това, о, човече, защото никой не може безнаказано да си играе с Бога! Сърцето на вид е малък орган, но в него може да се всели Бог. И когато в него се всели Бог, то е изпълнено и препълнено и нищо вече не може да влезе в него. Ако пък в него се всели целият свят, без Бога то си остава празно. Братя, нека Христос, възкръсналият и жив Господ, чрез вярата да се всели във вашите сърца и вашите сърца ще са изпълнени и препълнени. Но Той по друг начин не може да се всели във вашите сърца, освен чрез вашата вяра. Ако нямате вяра, Христос ще остане само върху вашия език, на книга, на стената, или в музея на миналото. Каква ще ви е ползата от това? Каква ще е ползата ви да държите Живота на думи, а в сърцето си смъртта? Защото, ако в сърцата си държите света, а Христос върху езика, държите в сърцето си смърт, а живота [само] на думи. Водата върху езика не помага на жадния. Пуснете Христос в сърцето, истински се напийте, и ще усетите неизказана сладост!

О, възкръснал Господи, очисти сърцето ни от смъртоносните гости в него и се всели Tи в него. Та да живеем с Тебе и да Те прославяме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на език (бел. прев.).