4 АПРИЛ / 22 МАРТ (СТАР СТИЛ)

НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЗБОРСКА“

СВ. ВАСИЛИЙ АНКИРСКИ

СВ. ДРОСИДА (РОСИЦА)

СВ. ИСАКИЙ ДАЛМАТСКИ

Тропарь преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским, глас 2

Поще́нием возсия́вшия, я́ко свети́ла,/ и е́реси разврати́вшия ве́рою,/ пе́сньми Исаа́кия восхва́лим и с Далма́том Фа́вста,/ я́ко Христо́вы уго́дники,// Того́ моля́щия о всех нас.

Кондак преподобному Исаакию Далматскому, глас 8

Я́ко уго́дник Бо́жий ве́рный,/ по Христо́ве Це́ркви ре́вностию разже́гся,/ бразды́ Ва́лентовы удержа́в,/ проро́чески тому́ о затворе́нии Це́ркве па́губную смерть предре́кл еси́, преподо́бне.// Те́мже при́сно моли́ о нас, чту́щих тя, Исаа́кие преподо́бне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 МАРТ

Разсъждение

Даже в мъките на Кръста Господ Иисус не осъдил грешниците, а представил пред Своя Отец извинение за техния грях, казвайки: Не знаят, що правят! И ние да не съдим никого, за да не бъдем съдени. Защото никой не е сигурен дали до смъртта си няма да извърши онзи, същия грях, за който осъжда брата си. Св. Атанасий Синайски учи: „И да видиш някой, че греши, не го осъждай, защото не знаеш как той ще завърши живота си. Разбойникът, разпънат с Христос, беше човекоубиец, Иуда пък беше Иисусов апостол, но разбойникът влезе в Царството, а апостолът отиде в пъкъла. Ако и да виждаш някой, че греши, ти не знаеш неговите добри дела. Защото много са съгрешили явно, а са се покаяли тайно и ние виждаме техните грехове, но покаянието им не знаем. Затова, братя, никого да не осъждаме, за да не бъдем осъдени.

БЕСЕДА за величието на Победителя Христос

Главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък (Откр. 1: 14).

Такъв след възкресението и победата на Христа Го видял Иоан Боговидец. Видял Го като Син човечески, облечен в дълга дреха, препасан със златен пояс, със седем звезди в десницата Му, а лицето Му сияело, както слънце сияе в силата си. В такава сила и слава се явил Онзи, Който на Кръста бил невзрачен, и Който на всички минаващи изглеждал като най-безсилния от човешките синове. Но защо космите Му били бели като бяла вълна, като сняг? Не бил ли Господ, когато Го убили, едва на 34-годишна възраст? Наистина, бялата коса при смъртния човек говори за  старост, но при Христос в славата Му, означава нещо повече – тя говори за вечност. Вечно млада старост! Старостта е миналото, младостта е бъдещето. Не е ли Той едновременно и едното, и другото? И над всички времена на миналото и над всички времена на бъдещето е надвременната вечност. И защо били очите Му като огнен пламък? Защото Той е Всевиждащ. От слънцето нещо може и да се скрие, ала от Неговия поглед нищо от онова, което е на небето, на земята и под земята, не може да се скрие. Той вижда всички нишки, всичко изтъкано в природата, всички атоми в камъните, всички водни капки в морето, всички частици във въздуха, всички помисли и желания на сътворените души. Той е Онзи, същият, Kойто от любов към човешкия род е слязъл на земята, облякъл се е в смъртно и страдащо тяло и бил оплют, и поруган от грешните човеци. Той е Онзи, същият, Kойто невзрачен висял на Кръста между разбойниците, и като мъртвец бил погребан от Иосиф и Никодим.                                                                                                                                                                                   

О, братя, как страшно е и да се помисли какъв велик и величествен Посетител е имала земята! А още по- страшно – връз Кого безумните човеци вдигнали ръка!

Господи величествени, прости ни греховете и си спомни за нас в Твоята сила и слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски