4 МАРТ / 20 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЛЪВ КАТАНСКИ

Тропарь преподобному Льву, епископу Катанскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Льве,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Льву, епископу Катанскому, глас 8

Я́коже свети́льника превели́ка, Це́рковь и́мать, всеблаже́нне,/ тебе́, па́че со́лнца сия́юща,/ ю́же твои́ми моли́твами сохрани́, блаже́нне,/ непобеди́му, и непоколеби́му от е́реси вся́кия, и нескве́рну,// я́ко приснопа́мятный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Водата е по-фина от земята; огънят е по фин от водата; въздухът е по-фин от огъня; електричеството е по-фино от въздуха. Но все пак въздухът е груба стихия спрямо духовния свят; и електричеството е груба стихия спрямо духовния свят. Твърде фино е електричеството, но гласът е по-фин от електричеството, мисълта е по-фина от гласа, духът е по-фин от мислите. Фин е въздухът и препраща гласа на големи разстояния. Фино е електричеството и праща светлината на големи разстояния. Как ли пък всяко твое дело, всяка дума и всяка твоя мисъл достигат до всички краища на духовното Царство! О, колко страшно е да сториш грях, да произнесеш греховна дума, или да имаш безумна мисъл! Колко далече се плисват вълните на духовното море! Но не се хвърляй сам в непознатия свят. Главното е да знаеш и да си даваш сметка, че всяко твое дело, че всяка твоя дума или мисъл неизбежно оставят отпечатък на четири страни – върху Бога и върху духовния свят, върху природата, върху хората и върху твоята душа. Ако добиеш това съзнание, ще достигнеш висша степен на спасителна внимателност.

БЕСЕДА за съда и осъждането

Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден (Иоан 3: 18).

Който вярва в Христа Господа, не бива съден, защото той сам себе си съди и насочва стъпките си в светлината, която върви пред него. Както човек в дълбока тъмнина съобразява крачките си според [светлината] на свещта в ръката му, тъй и онзи, който вярва в Христа, т.е. върви след Христа като след Светлината в тъмата на живота. А онзи, който не вярва, вече е осъден. Т.е. онзи, който няма водач по непознатия път, като е направил първата крачка, е изгубил пътя и се е объркал. Който не вярва в Христа, е осъден на незнание, на безсилие, на гняв, на блуждаене и кръстосва по кривите и опасни пътища на порока, отчаянието, а възможно и на самоубийството. Осъден е и на двата свята – в този свят на безсмислено, плътско и измамно съществуване, а в другия на вечна погибел. О, колко тъмен е пътят на децата на неверието и колко е дълбока бездната между тяхната първа и трета крачка!

Всемилостиви Господи, наистина няма на кого и на какво да вярваме извън Тебе. Ти Си нашият Спасител от тъмнината, греха и смъртта. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски