3 ДЕКЕМВРИ / 20 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ПРЕДПРАЗНЕНСТВО НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

СВ. ГРИГОРИЙ ДЕКАПОЛИТ

СВ. ПРОКЪЛ. АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ДАСИЙ ДОРОСТОЛСКИ

Тропарь преподобному Григорию Декаполиту, глас 3

О́браз был еси́ воздержа́ния,/ Боже́ственным Ду́хом вся просвети́в,/ правове́рия те́чение соверши́л еси́,/ уче́нием мир просвети́л еси́,/ и злове́рных обличи́л еси́ смы́слы,/ о́тче преподо́бне Григо́рие,// Христа́ Бо́га моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак преподобному Григорию Декаполиту, глас 3

Све́тлое тя со́лнце Це́рковь познава́ет,/ доброде́телей красота́ми и исцеле́ний луча́ми/ всех просвеща́я, Христо́в уго́дниче./ Те́мже пра́зднуем честну́ю па́мять твою́,/ и почита́ем по́двиги твоя́,// всеблаже́нне о́тче, прему́дре Григо́рие.

Тропарь святителю Проклу, архиепископу Константинопольскому, глас 4

И́же Боже́ственным нача́лом прему́дрости,/ стра́хом Госпо́дним утве́рждся,/ отту́ду свяще́нными восхожде́нии возше́л еси́/ во учени́чество Златоу́ста,/ и архиере́йскаго того́ престо́ла досто́ин быв чистоты́ добро́тами,/ апо́стольским пра́вилом себе́ вообрази́в,/ не себе́ живы́й, но Христу́ и ста́ду твоему́./ Тем в нетле́нный живо́т апо́стольски всели́лся еси́,/ иера́рше Про́кле,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Проклу, архиепископу Константинопольскому, глас 4

Досто́йно днесь торжеству́ет/ всех градо́в честне́йший вои́стинну в честно́м преставле́нии твое́м,// о́тче отце́в, Про́кле му́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Никой от смъртните не е изтълкувал посланията на апостол Павел с по-голяма любов и по-задълбочено от св. Иоан Златоуст. Сам апостол Павел да ги е тълкувал, не би ги изтълкувал по-добре. Но виж, историята ни разкрива, че апостол Павел е тълкувал себе си чрез ума и перото Златоустово. Когато св. Прокъл бил послушник на Златоустия патриарх, негово задължение било да съобщава за посетителите. Някой си велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изгонил от двореца. Този велможа дошъл да моли св. Златоуст да ходатайства  в негова полза пред царя. Прокъл искал да съобщи на патриарха, но като погледнал през открехнатата врата, видял един човек, който стоял наведен над патриарха и му шепнел [нещо] на ухото, докато патриархът пишел. Това продължило до зори. Тогава Прокъл казал на велможата да дойде друг път, а сам останал да се чуди кой бил онзи човек при патриарха и как е могъл незабелязано да влезе в патриаршеската стая. Следващата нощ се случило същото. Прокъл се зачудил още повече. Третата нощ това се случило пак. Когато Златоуст го запитал дали не е идвал еди-кой си велможа, Прокъл отговорил, че вече три нощи е чакал да влезе, но не е смеел да съобщи заради един непознат стар и плешив човек, който три нощи шепнел нещо на ухо на патриарха. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой през последните три нощи да е идвал при него. Когато попитал своя послушник как изглеждал непознатият човек, Прокъл показал иконата на св. апостол Павел и казал, че изглежда така. Това, значи, бил сам апостол Павел, който насочвал ума и перото на най-големия свой тълкувател.
 
БЕСЕДА за поведението  според званието
 
Да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Ефес. 4: 1–2) 
                                                  
Да се не гордеете, да се не гневите, да не падате в малодушие, защото всичко това е недостойно за християнското звание. А това звание е толкова високо и дивно, та за човек е трудно да се опази от гордост; трудно е да не пада в малодушие при опасности и загуби. Против тези болестни състояния апостолът посочва три добродетели и те са: против гордостта – смирението, против гневенето – кротостта, против малодушието – дълготърпението. Тези три добродетели – смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не може да изрази в пълнота висотата на християнското звание. Драгоценността и богатството на това звание не могат да се видят тук на земята, те са като затворено ковчеже, което човек разнася затворено из този свят, а го отваря и изнася от него съкровищата в другия свят. Висотата на християнското звание може да оцени само онзи, който може да се издигне до най-високите небеса и види Христа Господа в слава, заедно с ангелите и светиите. Там е сонмът на всички богоугодници, живели на земята, и които са се удостоили с високи и превисоки почести. 
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име е най-скъпото име за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски