3 НОЕМВРИ / 21 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИЛАРИОН ВЕЛИКИ

СВ. ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ

Тропарь преподобному Илариону Великому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нной, сия́я чудесы́,/ Иларио́не, о́тче наш:// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь преподобному Илариону Великому, глас 8

Я́ко и́ноков утвержде́ние, наста́вник же гра́ждан пусты́нных,/ и чудотво́рец благода́тию Вели́кому Анто́нию подо́бяся,/ помо́щник в страсте́х бе́дствующим неотсту́пен, Иларио́не о́тче наш,// моли́ за чту́щия святу́ю па́мять твою́.

Кондак преподобному Илариону Великому, глас 3

Я́ко свети́льника незаходи́маго, у́мнаго тя Со́лнца,/ соше́дшеся днесь восхваля́ем в пе́снех,/ возсия́л бо еси́ су́щим во тьме неве́дения,/ вся возводя́ к Боже́ственней высоте́, Иларио́не./ Те́мже вопие́м:// ра́дуйся, о́тче, всех по́стников основа́ние.

Тропарь святителю Илариону, епископу Меглинскому

Чу́до яви́вся извеще́ния,/ де́лы возсия́л еси́ доброде́телей Бо́жиих,/ мона́шествующих ли́ки упасл еси́,/ архиере́йская седа́лища изчи́стил еси́,/ ерети́ческаго же напа́дания не усумне́вся,/ це́ркви Христо́вы воздви́гл еси́,/ преподо́бне Иларио́не,/ у́мер, я́ко спя,/ те́ло же твое́ це́ло и нетле́нно соблюдено́ бысть,/ и подае́т цельбы́ боля́щим от разли́чных неду́г,/ и де́моны прогоня́ет,/ сего́ ра́ди мо́лим тя:// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Илариону, епископу Меглинскому, глас 3

Я́ко светоно́сна яви́ся, архиере́е, па́мять твоя́,/ тьму разруши́ уны́ния и свет облиста́ даро́в Небе́сных,/ вся созыва́ющи на ра́дость,/ от Бо́га бо, Иларио́не, благода́ть обре́л еси́// и мона́хов был еси́ степе́нь.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Всевиждащото Божие око бди над всички хора и по чудесен начин ръководи верните към спасение. Това, което първоначално им се струва на вярващите като голяма загуба, в благовремие се явява като велика придобивка. Случилото се със св. Филотей и неговия брат, за които тяхната майка мислила, че са загинали, е подобен на случилото се със св. Ксенофонт (26 януари), и прилича на случилото се със св. Евстатий Плакида, с жена му и неговите синове. Когато св. Филотей и брат му били в турска тъмница, в Македония, им се явила Пресвета Богородица във вид на тяхната майка и им рекла: „Станете, мои мили деца, и тръгнете след Мен!“. И изведнъж юношите се намерили в един манастир в град Неапол Малоазийски. Когато момчетата разказали на игумена какво се е случило с тях, игуменът разбрал, че това е от Бога, приел юношите и ги замонашил. Минало дълго време след този случай. Майка им ги жалила и прежалила. Най-накрая решила да иде и тя в някой женски манастир и да се посвети на Бога. И Божият Промисъл я довел близо до манастира, в който били нейните синове. Веднъж тя отишла с други монахини на празника на манастира[i]. В църквата тя видяла своите синове, но не ги познала. В това време единият от братята повикал другия с неговото светско име. Трепнало сърцето на майката, [като чула] това скъпо за нея име и внимателно се вгледала в техните лица. Познала ги майка им, и те – майка си. Голяма била радостта им и те сърдечно благодарили на Бога. Вярващият християнин и при най-голямата загуба не трябва да се отчайва.

БЕСЕДА за боговдъхновеното сърце и език

Из сърцето ми се изля блага дума… езикът ми е перо на бързописец (Пс. 44: 1).

Ето вдъхновение от Духа Божий! Пророкът иска да говори за Христа Господа и сърцето му е преизпълнено със сила и мъдрост. Затова не казва: „Моето сърце произнася или изказва добро слово“, а се изля като част от собственото му сърце, изнесена навън. Като струя вода от препълнен извор. Буйната вода е притисната от подземните теснини, но като стигне до отвора на извора, бликва в голяма струя. Такова е сърцето на пророка, когато иска да говори за Христа. Такава е силата на благодатта, скрита[ii] в човешкото сърце. Ако не се яви като силна река, или ако не се покаже в чудотворни дела, тя, вътре в човека, ще свети и ще прави чудеса. А когато зазвучи в думи, езикът на пророка ще бъде като тръст[iii], ще стане като перо на бързописец. Защото тук човек не се старае да състави мисъл, нито се старае мисълта да облече в одежда на реч, защото благодатта сама извира на езика с готови мисли и слова. Откъде е тази сила в човека? От Бог Дух Свети. Защо е така голяма [тази] сила? Защото пророкът иска да говори на Царя за Самия Цар. Ще говоря за моите дела на Царя. Дело и слово тук се отъждествяват, както често става в Светото Писание. Където говори Духът, там и действа; където действа, там и говори. Най-силно се говори чрез делата. Пророкът взима от Христа Царя и дава на Христа Царя. Той говори с въодушевена любов към Спасителя на света: говори с преизпълнено и въодушевено от божествена любов сърце. От отдалечеността на времето той вижда въплътения Син Божий и сърцето му играе от радост. Както на измъчен през нощта пътник, когато съгледа красивата зора на изток!

О, Господи Боже, Душе Светий, не ни лишавай от Твоята свята и силна благодат, та да можем да се очистим от греховете и да се удостоим с Христовото Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[i] В ориг. – слава. Характерно за Сърбия празнуване и почитане на някой светия (бел. прев.).

[ii] В ориг. – стеснена (бел. прев.).

[iii] Вид писалка ( бел. прев ).