3 ОКТОМВРИ / 20 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ.ЕВСТАТИЙ ПЛАКИДА,ТЕОПТИСТА, АГАПИЙ И ТЕОПТИСТ

Тропарь великомученику Евстафию Плакиде и иже с ним, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Евстафию Плакиде, глас 2

Стра́сти Христо́вы я́ве подража́в/ и Сего́ испи́в усе́рдно ча́шу,/ о́бщник, Евста́фие, и сла́вы снасле́дник был еси́,/ от Сама́го всех Бо́га// прие́мля с высоты́ боже́ственное оставле́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

                Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен творят чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан 14, 6).

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца (I Иоан 2, 23).  

О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).

[2] В ориг. –  да се сдобият (бел. прев.).