3 ЮЛИ / 20 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МОДЕНСКА (КОСИНСКА)“

СВ. НАУМ ОХРИДСКИ

СВ. МЕТОДИЙ, ЕП. ПАТАРСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Моденская» («Косинская»), глас 5

Ра́дуйся, всего́ ми́ра Засту́пнице/ и спасе́ния на́шего Хода́таице!/ Ты бо принесе́нием чудотво́рныя ико́ны Твоея́/ ра́дость и благослове́ние нам источи́ла еси́./ О, Де́во Всенепоро́чная, Цари́це Всепе́тая!/ Хвале́бную песнь воспева́ем Ти, раби́ Твои́,/ и покланя́емся с любо́вию и мо́лим Тя:/ Влады́чице, Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего,/ моли́ся приле́жно Сы́ну Твоему́,/ пода́ти нам грехо́в оставле́ние,/ ми́ру умире́ние// и душа́м на́шим спасе́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Моденская» («Косинская»), глас 4

Я́ко исто́чника живота́ неистощи́маго/ и страсте́й душе́вных и теле́сных всеще́друю Целе́бницу,/ ми́лости и щедро́т бога́тство неоску́дное/ ве́мы Тя, Всепе́тая Влады́чице./ Те́мже со дерзнове́нием к Тебе́ притека́ем и уми́льно вопие́м:/ Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего,/ посети́ нас щедро́тами Твои́ми,/ ми́лости бога́тыя да́руй// и Ца́рствия Небе́снаго сподо́би.

Тропарь равноапостольному Науму Охридскому, глас 4

Мир оста́вил еси́, прилепи́вся Христу́,/ плоть распя́л еси́, пожи́в Ду́ху,/ Нау́ме всеблаже́нне,/ потща́лся еси́ апо́стольским подвиза́тися тече́нием/ и улови́л еси́ к ве́ре Бо́лгарская неисче́тная мно́жества./ Те́мже моли́твами твои́ми// изба́ви нас от искуше́ний.

Кондак равноапостольному Науму Охридскому, глас 3

Све́тлых твои́х по́двигов пречестна́я па́мять, я́ко ве́лие со́лнце, всем возсия́вает,/ ли́ца воспева́ющих тя просвеща́ет,/ де́моны и вся́ку боле́знь отгоня́ет:// сего́ ра́ди, соше́дшеся, любо́вию сию́ ве́рно восхва́лим.

Тропарь священномученику Мефодию, епископу Патарскому, глас 1

Кровь твоя́, му́дре, та́йно вопие́т от земли́,/ я́коже А́велева к Бо́гу,/ Богому́дре святи́телю Мефо́дие,/ я́сно пропове́давый Бо́жие вочелове́чение./ Те́мже и посрами́л еси́ Ориге́нову ле́сть,/ и преста́вился еси́ в Небе́сный черто́г./ Моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Мефодию, епископу Патарскому, глас 4

Священнотаи́нник Святы́я Тро́ицы,/ и я́же па́че ума́ повеле́ний Боже́ственных пропове́дник,/ и правосла́вным утвержде́ние был еси́, Мефо́дие,/ злосла́вныя обличи́л еси́ смы́слы,/ правове́рия ра́ди кро́вию твое́ю священному́ченик я́влься,/ и, Христу́ со А́нгелы предстоя́,// моли́ спасти́ся нам.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮНИ

Разсъждение

Св. Киприан пише за безсмъртието: „Когато някой известен човек ти обещае нещо, ти би повярвал на неговото обещание, и не би помислил, че ще те измами онзи, който винаги държи на своята дума. Но погледни, вероломнико, на тебе ти говори сам Бог и ти със съмнение се колебаеш! Бог ти е обещал безсмъртие след напускането на този свят, а ти дръзко се съмняваш в това обещание! Това означава, че съвсем не познаваш Бога; означава, че с неверието си оскърбяваш Христа Господа и Учителя“. О, колко силна е вярата на Божиите светии! О, как ясно и разумно, и добре е обоснована с прости, но силни примери! Чуждите на светостта се съмняват, не защото са по-умни, а защото са далеч от светостта. Светият човек винаги е разумен, защото в чистото огледало на своето сърце вижда истината.

БЕСЕДА за това, че нашето спасение е в Божията ръка

Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа (Пртч. Сол. 21: 31).

Ние сме длъжни да се подготвяме, но нашият успех зависи от Бога. Цялата наша подготовка е само предлог за Бога, ала не решава тя, а Бог. Затуй народът мъдро, вследствие на своя опит, казва: „Човек предполага, Бог разполага“. Войнико Христов, подготвяй своя ум като добър кон, въоръжавай сърцето си с добродетели, закалявай волята си с подвизи, но знай – спасението е в Господа. Орачо Христов, ори и преоравай душата си, сей всеки ден в нея доброто евангелско семе, плеви нивата на своята душа от бурени. Търговецо Христов, всеки ден се учи на успешна търговия, заменяй материалното за духовното, земното за небесното и смъртното за безсмъртното, ала знай – спасението е в Господа. Конят не помогнал на фараона в Червено море. Нито пък богатството помогнало на Вавилон в деня на Божия гняв[1]. Може някой да се подготвя във всичко и все пак в решаващия час да изгуби всичко. Защото спасението не е в подготовката, а в Господа. Затова светиите и най-подготвените за Царството Божие, и в смъртния си час въздишали, не знаейки дали ще бъдат приети в Царството. О, как добре помнели те думите на Господа: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим! (Лк. 17: 10). Да бъдем, братя, готови за деня на изпитанието – добре стегнати, препасани и въоръжени, но да не се надяваме на своята подготовка, а на Господа.

О, Господи, Спасителю наш, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на разплата с Бога (бел. прев).