3 МАРТ / 18 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

СВ. ЛЪВ, ПАПА РИМСКИ

СВ. ФЛАВИАН, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

Тропарь святителю Льву, папе Римскому, глас 8

Кондак святителю Льву, папе Римскому, глас 3

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче, архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Льве прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

На престо́ле, сла́вне, свяще́нства сед/ и львов уста́ слове́сных загради́в,/ до́гматы Богодухнове́нными Честны́я Тро́ицы озари́л еси́ свет Богоразу́мия твоему́ ста́ду./ Сего́ ра́ди просла́вился еси́// я́ко Боже́ственный таи́нник Бо́жия бла́годати.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С тежка, претежка мъка и жертвеност била отвеяна къклицата на ересите от пшеницата на православната истина. Еретиците винаги са си служили с низки средства и низки способи за подкопаване на православната вяра. Цариградският архимандрит Евтихий и александрийският патриарх Диоскор, които разпространявали еретическото учение, че Христос нямал две природи – божествена и човешка, а една, имали за съюзник в царския дворец низкия евнух Хрисафий. С тях тайно била и царица Евдокия. С лъвска смелост неустрашимият патриарх Флавиан защитавал православието, в което го подпомагала царската сестра Пулхерия. Евнухът донасял на цар Теодосий най-гнусни клевети против Флавиан, та царят да го прогони от престола и да постави за патриарх еретика Евтихий. Когато нито това, нито нещо друго не успяло, еретиците се решили да убият Флавиана. И наистина, на разбойническия събор в Ефес те така го били и тъпкали, че на третия ден св. Флавиан предал душата си Богу. Какво станало накрая? На IV-ия вселенски събор Евтихий и Диоскор били проклети. Евнухът бил изхвърлен от двореца и посрамен, изгубил живота си. Царица Евдокия била прогонена от Цариград в Палестина. А Флавиан и Пулхерия били провъзгласени за светци. А православната вяра – победоносно утвърдена.

БЕСЕДА за борбата на безсилните с Всесилния

А първосвещениците се сговориха да убият и Лазара. (Иоан 12: 10)

Първо се наговорили да убият Извършителя, па после и Неговото дело. Защото възкресението на Лазар било Негово дело. Каква полза, лукаво мислили те, да се убие Чудотвореца, а да се остави жив свидетелят на Неговото най-голямо чудо? Така народът ще се разгневи на тях като на злодеи! Но така станало, че убили Христа, а Лазар не успели. И после? После те, или техните съмишленици, убили десетки Негови апостоли, но не успели [да убият] стотици хиляди. След това са убили стотици хиляди, но не успели [да убият] милионите [християни]. Накрая се видяло, че убитите от тях възкръснали за живот както покосената трева, а тези, които трябвало да бъдат убити, пред лицето на убиеца избуявали като посята трева[1]. Не напразно мъдрият Гамалиил казал: Ако ли пък [това дело] е от Бога, вие не можете го разруши (Деян. 5: 39). През всичките векове богоборците напразно изостряли своето безсилие да посекат Божия посев. Но колкото повече го секли, този Божи посев по-буйно израствал. О, безумни христоборци, някогашни и сегашни! Вашият боздуган отскача от Христовия град и удря вашата собствена колиба, като я разбива на прах и пепел. През всички векове сте имали достатъчно съюзници; освен дявола, с вас са били еретиците, идолопоклонниците, фанатиците, гадателите и магьосниците, развратените началници и богаташи, насилниците и всички оглупели грешници. Досега сте побеждавани, и без всякакво съмнение, всичките ваши съюзници, заедно с вас, до края на времената ще бъдат побеждавани.

Затова наТебе, всесилни и непобедими Господи, слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св.Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Т.е. – макар преследвани и убивани, вярващите ставали все повече (бел. прев.).