3 ФЕВРУАРИ / 21 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОТРАДА ИЛИ УТЕШЕНИЕ“, „ЗАКЛАНА“, „КТИТОРСКА“, „ОДИГИТРИЯ – КСЕНОФСКА“

СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК

СВ. НЕОФИТ

СВ. МЪЧЕНИЦИ ЕВГЕНИЙ, КАНДИТ, ВАЛЕРИАН И АКИЛА

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея Ватопедской, именуемой «Отрада» или «Утешение», глас 4

Яко покро́в благода́тный и спаси́тельный/ стяжа́хом честну́ю Твою́ ико́ну, Богоро́дице,/ на сию́ у́бо со умиле́нием взира́юще, Тебе́ вопие́м:/ Влады́чице, ниспосли́ нам отра́ду и утеше́ние,/ на Тя бо упова́ние возлага́ем, гре́шнии и смире́ннии./ На Твое́ предста́тельство наде́емся, недосто́йнии./ Ускори́ нас изба́вити от бед и скорбе́й/ и умоли́ Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,// поми́ловати и спасти́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея Ватопедской, именуемой «Отрада» или «Утешение»

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м,/ гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м,/ в покая́нии зову́ще из глубины́ души́:/ Влады́чице, помози́, на ны милосе́рдовавши,/ потщи́ся, погиба́ем от мно́жества прегреше́ний./ Не отврати́ Твоя́ рабы́ тщи,// Тя бо и еди́ну наде́жду и́мамы.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея Ватопедской, именуемой «Отрада» или «Утешение», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злы́х,/ благода́рственная воспису́ем Ти, раби́ Твои́, Богоро́дице,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти: // Ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная

Тропарь преподобному Максиму Исповеднику, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ мона́шествующих богодухнове́нное удобре́ние,/ Макси́ме прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Максиму Исповеднику, глас 6

Свет трисия́нный, все́льшийся в ду́шу твою́,/ сосу́д избра́н показа́ тя, всеблаже́нне, явля́юща Боже́ственная конце́м,/ неудобопости́жных разуме́ний ты сказу́яй, блаже́нне,/ и Тро́ицу всем, Макси́ме, возпропове́дуяй я́сно,// Пресу́щную, Безнача́льну.

Ин кондак преподобному Максиму Исповеднику, глас 8

Тро́ицы рачи́теля и вели́каго Макси́ма,/ науча́юща я́сно ве́ре Боже́ственней,/ е́же сла́вити Христа́, во дву́ естества́х, во́лях же и де́йствах су́ща,/ в пе́снех досто́йных, ве́рнии, почти́м, взыва́юще:// ра́дуйся пропове́дниче ве́ры.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град  Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св. Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил: „Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите извели Петър из тъмницата.

БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците

Не се грижете, как, или що да говорите…, а Духът на Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 – 20).

Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух, чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите. Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове и дъщери.

Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски