2 НОЕМВРИ / 20 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АРТЕМИЙ АНТИОХИЙСКИ

СВ. АРТЕМИЙ ВЕРКОЛСКИ

Тропарь великомученику Артемию Антиохийскому, глас 4

И́стинною бо Христо́вою ве́рою/ утве́рждься, страстоте́рпче,/ мучи́теля злочести́ва царя́/ победи́л еси́ со и́дольским того́ возноше́нием./ Тем от Царя́ Вели́каго, ве́чно ца́рствующаго,/ пресве́тлым венце́м побе́дным одаре́н бысть,/ вся исцеля́яй боля́щия и призыва́ющия тя, Арте́мие вели́кий,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Артемию Антиохийскому, глас 2

Благочести́ваго и венцено́снаго му́ченика,/ на враги́ побе́ды взе́мшаго одоле́ние,/ соше́дшеся, досто́йно пе́сньми восхва́лим Арте́мия,/ превели́каго в му́ченицех,/ чуде́с же да́теля пребога́таго,// мо́лится бо Го́споду о всех нас.

Тропарь праведному отроку Артемию Веркольскому, глас 2

Вы́шняго повеле́нием,/ тучено́сным облако́м не́бо помрачи́вшим,/ и мо́лниям блиста́ющим,/ гро́му же возшуме́вшу с преще́нием,/ испусти́л еси́ ду́шу твою́ в ру́це Го́сподеви,/ прему́дре Арте́мие,/ и ны́не предстои́ши Престо́лу Влады́ки всех,/ и́же ве́рою и любо́вию приходя́щим к тебе́,/ подая́ исцеле́ние все́м неотло́жно,/ и моля́ся Христу́ Бо́гу,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак праведному отроку Артемию Веркольскому, глас 8

Возсия́ днесь пресве́тлая па́мять прему́драго Арте́мия;/ Богода́нная благода́ть я́ко ре́ки излива́ет от целе́бных моще́й его́ ди́вная исцеле́ния,/ и́миже от многоразли́чных неду́г избавля́емся,/ с ве́рою прие́млюще я́, и взыва́юще:// ра́дуйся, Арте́мие Богому́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Дивно милосърдният Бог ръководи онези, които са предали своята воля на Неговата и [поверили себе си] на Неговите грижи. Както свещарят от мекия восък прави такива свещи, каквито пожелае, така и премъдрият Бог прави от верните Свои слуги безсмъртни светилници в небесното царство. Св. новомъченик Игнатий бил изцяло предан на Бога още като дете и желаел да стане монах и мъченик за вярата. По време на Карагеоргиевото въстание турците събирали войска от българите против сърбите; стигнали и до дома на Георги – Игнатиевия баща, да видят има ли някой годен за войската. Видели, че Георги е физически добре сложен и силен мъж, турците поискали да го вземат във войската. Ала Георги решително казал: „Не мога да ида против едноверни християни“. Разярените турци веднага го убили на място. Младият Игнатий се скрил в някаква съседна къща, след това избягал в Румъния, но желанието за монашество го отвело на Св. Гора. Ала той искал нещо повече от монашество – искал мъченичество. Една нощ, като се молил със сълзи пред иконата на Пресвета Богородица, Тя да му отвори пътя за мъченичество, чул някакъв шум и видял как от иконата се отделил венец и застанал върху неговата глава. Скоро след това той пострадал мъченически от турците и приел венеца на вечната слава. 

БЕСЕДА за старите и новите сказания за Божиите чудеса

Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни (Пс. 41: 1).

Така цар Давид говори от името на своя народ. И изброява няколко Божии дела, които Бог направил за Израилския народ. За всички тези дела Божии и ние научаваме[1], братя, от Свещеното Писание – и за още колко и какви, за които Давид не знаел, защото станали след него! Освен това, за което Давид бил чул, не чуваме ли ние за несравними по-чудни и по велики дела на Божия Промисъл и Божието човеколюбие? Синът Божий се въплътил от Пречистата Дева и живял между хората, предложил им[2] мъдрост, направил чудеса, умъртвил смъртта, посрамил дявола, дал сила на Своите последователи. За това Давид не е слушал, а ние сме чули, защото това са ни го показали[3] нашите духовни отци – апостолите, мъчениците, праведниците – целият лик светии от време оно, от стари времена до ден днешен. И не само те са ни го показали, а Дух Свети ни го показва чрез [и в] светата Църква, чрез [и в] благодатните тайнства, чрез безбройните и безбройни чудеса. Ето причина за голяма радост, ала и за голям страх. Защото много ни е дадено, но много и ще се иска от нас. На нас е дадено по-голямо духовно богатство, отколкото на всички живели преди Христа, по-голяма мъдрост и знание, по-голяма слава Божия и сила, много, много повече примери за Божията любов към хората и любовта на хората към Бога. Запитайте се, богаташи над богаташите, какво сте дали за всичко това и какво ще дадете на Бога? Потрудете се, за да не се посрамите на Божия Съд. Като сън изчезват и ще изчезнат[4] скоро всичките ви дни на земята. Скоро гласът на ангелската тръба ще призове всички народи и всички хора на Страшния Божи Съд. Потрудете се да не се посрамите. Защото не ще може да кажете: „Не сме знаели, не сме имали!“. Знаете и имате повече откровения, отколкото са имали Давид и Соломон. И от вас повече ще се иска, отколкото от тях.

О, Сине Божий, велики и чудни Господи Боже и Спасителю наш, всеки ден и всеки час ни напомняй за Твоята свята Кръв, проляна за нас. Да не забравяме, Господи, и да [не се подхвърлим ] на вечно осъждане. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – слушаме (бел. прев.).

[2] В ориг. – излял (бел. прев.).

[3] В ориг. – явили (бел. прев.).

[4] В ориг. – отдалечават, избягват (бел. прев.).